Стратегическата схема за саниране на жилища е схема за саниране на електорат от ГЕРБ, каза на семинара на БСП в Пловдив бившият икономически министър Драгомир Стойнев. Според него целта е ГЕРБ да си осигури финансов ресурс за местните избори на гърба на българския народ.
Всеки български гражданин в продължение на десет години ще плаща за инициативата за саниране, добави той.
Стойнев очерта и някои нови идеи на БСП в икономическата област. БСП започва да говори за икономика, за подпомагане на малкия и на средния бизнес, за малките и средните предприятия, за ролята на държавата. По думите му този дебат трябва да се пренесе и извън парламента.
Кабинетът на Орешарски стабилизира икономиката, но не оцеля. Принципът за думите и делата не сработи. Политическият егоизъм и политическите интереси провалиха правителството, коментира той и подчерта ролята на медиите в процеса. Той припомни някои успехи на предишния кабинет свързани с фискалния резерв, с растежа на икономиката, създаването на търговско икономически служби и спасяването на стратегически предприятия като мини Марица Изток, ВМЗ „Сопот, БДЖ-товарни превози и др.
Стойнев даде оценка и на управленската програма на кабинета Борисов, като подчерта, че по-слаба програма не е имало през последните двадесет години. Няма никаква визия, липсва икономически растеж и повишаване на доходите, няма и дума за малките и средните предприятия, за борбата с монополите. Най-слабата част е в областта на инвестициите, обърна внимание червеният депутат.
Той се спря и на тринадесетте фатални риска, които крие дясното управление: висок публичен дълг; отказ от борба с престъпленията; риск за бюджетните приходи, нова данъчна реформа; преструктуриране /приватизиране/ на държавни предприятия; няма и намек за насърчаване на потреблението, проблем с емиграцията,; дисбаланс във външната политика, особено в отношенията с Русия; хаос в образованието; безпътица в здравната реформа и бездуховност в културата.
Стойнев посочи три основни функции на държавата в икономиката за отхвърляне неолибералния модел. Според него държавата трябва да е отговорен регулатор, планиращ партньор в икономиката и разумен инвеститор- визионер.