Получи се огромно разминаване между неговите разбирания "Що е туй демокрация и има ли тя почва у нас?" и алчността на "сините болшевики". Той никога не си е представял СДС като сбор от такива, а като наистина политическа реализация на идеята за демокрация. И когато между нея и алчността се получи сблъсък, те безскрупулно (и грозно) го отсвириха, казва в интервю за 24 часа проф. Драгомир Драганов, който се познавал с д-р Желев още от 1974 г.
Като "природен" демократ, още повече произлязъл от един от т. нар. смесени региони, той се чувстваше и морално задължен да подкрепи основателните искания на българите мюсюлмани за права и свободи. И го стори. И не беше никакъв "турчин с фес", както го нарече през 1991 г. един от конкурентите му за президентския пост.
Друг е въпросът, че после май се случи онова от българската мъдрост "пораснаше пилце, поебаше квачку". Но тъй като Желю си отиде и с тази лична болка, се спирам да коментирам, казва още Драганов.
Желю беше пич в най-българския смисъл на това понятие. И преди, и след 1989 г. И за мен, а, убеден съм, и за другите му приятели ще си остане такъв и след 30 януари 2015 г., когато ни напусна, казва професорът.
