Странджа - това са гробовете на мама и татко, на толкова странджанци... Това е нашата родна пръст. Която май единствено вече ни остана... И нейният тръпчив и благ мирис, последната наша земна утеха, който се утаява в нас, където и да сме по този огромен свят...
Нека сега всички да подпишем петицията! И да се помолим на Господа, а и на онова, което все още е останало в нас - за повече кураж...
Лично аз бих искал сега да видя моите странджанци и българи в такава светлина, в каквато видях преди двайсетина дни парижани - бели, жълти, черни, хора от цял свят - там, по булевардите на Париж... С повик за свобода, достойнство, уважение към другия...И с оня къс хартия пред гърдите :" Аз съм Странджа!"
Нека поне веднъж в живота си ние, българите, да бъдем заедно, всички - срещу ония, които погубиха живота ни! И които протягат пръсти срещу този на децата ни. Че и на...родината..
Те трябва да проумеят, и с помощта и на нашата петиция, на подписите под нея, че не те, а ние сме Странджа, че не тяхната, а нашата България ще пребъде!
Че не винаги, че не до ужас ще търпим, нали?
Димо Райков (Париж)
петицията може да намерите ТУК
