Само 17% от българите вярват в независимостта на медиите - кризата на доверието продължава. Това стана ясно на годишна пресконференция на Фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация", които представиха доклад от изследване на тема "Доверието в медиите. Независимост и качество", проведено през декември 2014 г, пише нюз.бг.
Най-значителен е делът на онези, според които медиите в страната ни са по-скоро зависими - 35,5%, а 23,6% смятат, че медиите са напълно зависими. Наблюдава се и един сериозен дял от българите, който не може да определи дали медиите са зависими или не.
От няколко месеца наблюдаваме нова политическа ситуация, от която ще стане ясно дали ще има нови реформи в медийната система. Положително според ръководителя на медийната програма за Югоизточна Европа, Кристиан Шпар, е, че новото правителство обмисля да допринесе за повече прозрачност в бранша. Така до обществени поръчки, като държавни информационни кампании, да се допускат само медии, които спазват минимални етични стандарти. Също добра мярка би била да не се предоставят публични средства на медии с неясна собственост.
Изненадващо е сравнително голямото доверие към телевизията, смята Шпар. 60% от българите вярват на съдържанието, което се предоставя чрез телевизията, а според 70% тя е основен източник на информация за политиката.
"Националната телевизия в сравнение с други медии се опитва да бъде по-обективна", подчерта Шпар. Според експертите в сравнение с миналата година онлайн медиите леко са изгубили симпатия, но трябва да се види дали това е само моментно. Все пак те заемат второто място по доверие (16%) и като източник на информация за политиката (14%).
Шпар напомни, че всички медии трябва да търсят в еднаква степен информация, за да са обективни. За всички тях важи принципът "Доверието се печели трудно, но се губи лесно".
Ръководителят на медийната програма отбеляза необходимостта не само от добри журналисти, но и от добри комуникационни експерти, за да има прозрачност в политиката. Почти 2/3 от хората се чувстват зле информирани от политиците в медиен план. В тази насока Шпар предлага, за да бъдат организирани конференции за пиар специалисти, на които да се осъществява професионален обмен.
Ръководителят на изследването Орлин Спасов направи равносметка на изминалата 2014 година. Корупцията е останала неразделна част от българския медиен пейзаж. По-неблагоприятният фактор обаче са били случаи на насилие и грубо отношение към журналисти. Той изреди само няколко красноречиви примера за условията на труд пред журналистите. Фотожурналист от в. "Преса" беше нападнат по време на работа. Екип на БиТиВи бе сполетян от подобна съдба при заснемане на репортаж за телефонни измами. Спасов не пропусна и случая с опожарения за втори път през 2013 г. автомобил на журналистката Генка Шикерова.
В резултат на това става все по-трудно да се прави сериозна журналистика, особено разследваща, коментира Спасов.
Изследването сочи, че премиерът Бойко Борисов е най-споменаваната личност в медиите - за 2014 г. общо 3908 пъти в 8 водещи медии неговото име е било произнесено. Следващият в класацията е президентът Росен Плевнелиев. И двамата са отразявани с нарастващ позитивизъм. Според анализаторите причината е победата на Борисов на парламентарните избори. В изследването са взели участие 1010 души над 18-годишна възраст.
