От реформи бял ден не сме видели. Това каза пред Фрогнюз висш магистрат, който коментира съдебната реформа, но не пожела да бъде цитирано името му, опасявайки се от саморазправа. Публикуваме едно към едно казаното от него, като оставаме изводите на вас.
Съдебната реформа не е ясно дали е за добро или за лошо. Хората в съдебната система и извън нея им омръзна всички да ги реформират. В България се реформира от 30 години и нищо добро не се е случило. В този смисъл прокурорите и съдиите са песимисти, че нещо ново може да се случи, по–точно нещо хубаво. От толкова много реформи бял ден не сме видели, заяви магистратът.
Според него условията на работа са незадоволителни и очакването на хората, които влизат в съдебната система са крайно неоправдани. Другото нещо, което трябва да се промени, е да се наблегне на допълнителната професионална подготовка на всички магистрати. Тя трябва да е свързана със задължителни обучения. В момента обученията, които се предлагат, са крайно недостатъчни и не стигат до широкия кръг от магистрати. На тези обучения се пращат почти едни и същи хора, които не споделят с никой наученото, както и не коментират с никой съответните новости. Тези обучения, завършващи със сертификат, са единствено с цел кариерно израстване. Нали се сещате тези хора от кого са пратени. Правилото е - от тези, които ще ги „дръпнат” нагоре. Същото това правило е валидно на 200 процента за тези, които са пратени в чужбина. Така на тези курсове ходят и хора, които в практиката си не се сблъскват със злободневните проблеми, не са наясно с тенденциите в развитието на престъпността и изобщо неща, които са от съществено значение при правоприлагането, допълни той.
По думите му проблемът с гнилите ябълки в съдебната система не може да се дебатира като футболен мач и да се обобщава. Ако искаме да се реши проблема, трябва да се посочват гнилите ябълки и да се отстраняват една по една. Обобщаването на такъв сериозен проблем води до размиване на отговорност от страна на ръководството. И по този начин не се посочват конкретните извършители, а само принципно се говори за проблема. Откъслечните действия, които се предприемат, също няма доведат до решаване на проблема. Той може да се реши, ако са на лице две основни предпоставки. Първата –да се покаже на редовия магистрат, че всяко залитане ще бъде разобличено и наказано. И второ-всеки магистрат трябва да е наясно какво губи. Ако си решил са си сложиш главата в торбата за пари, рискуваш твърде много. При едни нормални заплати, нормални условия на работа, нормални критерии за кариерно израстване, подкупът би изглеждал крайно неоправдан. Факт е, че заплатите на магистратите не са променяни вече шеста година, припомни прокурорът.
На въпрос дали ДАНС оправдава обществените очаквания той отвърна: Естествено, че не. На първо място ДАНС е изкуствено създадена, с политически натиск структура. Тя е нехомогенна по своята същност, функция и начин на работа структура. В нея са включени ВКР, НСС, Агенцията на финансово разузнаване и ГДБОП. И сто години да работят по този начин, това няма до доведе до нищо хубаво, защото от първият ден на създаването на ДАНС започна вътрешно противоречие между въпросните служби, което не може да се преодолее. С ръка на сърце ще ви кажа, че това е срамна агенция. Движението на документите е силно затруднено. Информацията, която ще съдържа един ежедневен документ, докато стигне до крайния потребител-прокуратура или друга институция, е изгубила адекватност. Пропиляла се е възможността за своевременна реакция и намеса и не на последно място- силно се е ограничила възможността да се противодейства на дадено престъпление. В тази насока има крещящи примери.
Срамно е, че един от основните начини за отчитане на работата на служителите е колко документа са написали. Това е абсурдно. За ДАНС качеството на работа няма никакво значение. Странно е още, че един документ, за да стигне до прокуратурата, трябва задължително да мине през „Правен отдел”. Защо се прави това? От една страна се губи време. От друга, не съм убеден, че юристите в този отдел са по-компетентни от прокурорите, които на практика трябва да преценят какви доказателства са събрани по даден случай. С една дума-кипи безсмислен труд на много хора, а крайният резултат клони към нула. Стига се до страшни абсурди. Например сектор „Компютърни престъпления” се занимава с качване, сваляне и разпространение на порнографски материали в Интернет, които видите ли, са заплаха за националната сигурност, съгласно закона за ДАНС. На всички като бял ден е ясно, че двама, които си разменят порноснимки, не са заплаха за националната сигурност, възмути се той.
Според него най-парадоксалното е, че на ДАНС са възложени разследващи функции. И за капак на всичко са и дали да се бори с тежката организирана престъпност. Странно защо никой не говори за лека организирана престъпност, каквато по смисъла на българските закони няма. Искам да отбележа в допълнение на казаното, че на възлови места в тази "идеална" агенция са назначени по странни критерии лица, които са нямали никога в техният трудов стаж контакт-професионален, с какъвто и да е вид престъпност в България, с прокуратурата и със съда. На такива хора е безпределно ясно каква е системата на отчитане на безплодната работа на ДАНС, но е крайно неясно и няма и вариант да им стане ясно какво се изисква от разследващите органи, за да могат те да си свършат професионално и качествено работата. На тях методически ежечасно трябва да им бъдат обяснявани азбучни истини в наказателният процес, а те на свой ред с тяхното съмнително образование и интелектуални възможности, да ги осмислят , да се стремят към тях и да ги прилагат в работата си. Мисленето на тези хора е еднотипно и много далече от правото, подчерта юристът.
Запитан защо голяма част от разкритите от МВР извършители на престъпление ги оправдават, прокурорът обясни: Не трябва да бъркаме разкриването на престъплението с влязлата в сила присъда срещу съответния извършител. Тези две понятия нямат нищо общо. Пътят, който се извървява до присъдата е твърде дълъг, изпъстрен с различни, меко казано процесуални усложнения. Много често с цел да се похвали МВР, съобщава за разкрито престъпление още преди лицето да е привлечено като обвиняем. Истината е, че малка част от обвиняемите впоследствие пък стават подсъдими. Статистиката сочи, че 20% от делата завършват с оправдателни присъди. Тоест отчетеният в началото резултата от МВР става нулев за обществото. Истина е, че в МВР всичко става прибързано, припряно и основно свързано с принципа, че не е важно колко работиш, а колко отчиташ.
Не на последно място действа и обратният принципа, че колкото и да работиш, ако не можеш да го отчетеш както трябва, все едно не си го свършил. Тези правила по никакъв начин не помагат на делата да бъдат достатъчно добре изработени и оттам да се намали броят на оправдателните присъди. Защото реално погледнато цялата държавна машина в досъдебното производство е насочена към осъдителна присъда, уточни още той и допълни: Истина е , че болшинството от разселващите органи не притежават завидна подготовка, в това число и прокурорите. Често се извършват действия или бездействия, които по никакъв начин не допринасят за достигане на поставените цели или казано по друг начин- залудо работи, залудо не стой. До голяма степен организацията на работа в МВР е вътрешен проблем, създаден от хилядите безсмислени реформи, които са извършвани в годините.
В момента в МВР е създадено изкуствено вътрешно следствие, т. е разследващите са изцяло отделени от оперативния и униформен състав, като идеята за това отделяне се прокламира с аргумента за независимост. Но независими в МВР няма. Има незаинтересовани. Защото при тази ситуация разследващият е крайно незаинтересован от работата на униформения и оперативния, поради няколко факта. Първото е, че неговата дейност се отчита по съвсем друг начин. Второ, защото той не е едно цяло с оперативния и униформен състав т. е в една група, един сектор и т. н. Трето-поради факта, че се разсъждава винаги по линията на най-малкото съпротивление. Същото се отнася в пълна сила и за прокуратурата. В годините е насаждано мнението в прокуратурата, че видите ли разследващите органи в МВР са от едната страна, а прокуратурата от другата.
Този меко казано пагубен извод и нагласа още един път възпрепятстват работата на служителите на МВР и в огромната част я обезсмисля. Действа силно демотивиращо и отчайващо, дори и на хора, на които им се работи. Като прибавим към този факт и безсмисленото връщане делата, на един средно грамотен нормален човек, може да му стане ясно, какви неистови усилия са нужни, за да се стигне до желания край, а именно да бъде наказан по подобаващ начин извършителя на едно престъпление. И като прибавим към това самоизолирането и изкуственото величаене на съдийския състав вече стигаме до днешната ситуация, заключи прокурорът.
