Като прочетох, че вместо реално и незабавно членство и външен надзор на системните банки у нас от ЕЦБ по линия на членството в Единния Надзорен Механизъм на Европейския банков съюз разбрах, че задкулисието се е раздвижило и спешно се опитва да съхрани върховенството на надзора на БНБ - която пряко контролира.
Идеята на министър Горанов за "засилено сътрудничество" вероятно трябва да се разглежда в този контекст.
Предложението на Иван Искров за избор на Димитър Коство за шеф на банковия надзор е допълнителен шрих, но се вписва изцяло в този план за действие..
Защо сега и защо "близкото сътрудничество" изглежда заменя членството в ЕНМ на ЕБС.
Вероятно се уплашиха, че ако ЕЦБ поеме пряко надзора върху българската банкова система ще пострадат старите и нови дарлинги в банковата система, които разчита на държавната "любов" и приспания надзор на БНБ.
Приложените за фалита на КТБ методологии за оценка на риска при кредитите крият смъртна опасност за други банки, които са много по напреднали в свързаността между депозитите на гражданите и личната изгода на ограничена група лица. Това означава, че могат да светнат нови "свързаности"и "още по-фрапантни" от КТБ "креативни" практики. Външен одит от ЕЦБ може да хвърли светлина именно върху толерирания от българския банков надзор процес, при който свързани лица притежават и управляват банки, получават депозити, които превръщат в кредити и от там в лично богатство. Ако приложените за фалита на КТБ методологии се използват от външни надзорници по линия на ЕЦБ като мяра за тяхното здраве и за връщане на получената държавна помощ - нещата със сигурност ще излезнат извън контрол.
Външният надзор от ЕЦБ ще обезсили БНБ като "покрив" над схемите в БГ банковата система и особено на свързаните кредити по линия власт, икономика, корупция, както и случаите на нерегламентирана държавна помощ чрез вливане на "държавна" кръв в привилегировани банки.
Отказът на Иван Искров и този УС да подадат оставка е гаранция за управляемост на процесите от задкулисието в българската банкова система - за да останат нещата на ръчен контрол от БНБ и извън прекия и непосредствен надзор на ЕЦБ и ЕК. Едно е да си задължен по линията на близкото сътрудничество да съдействаш и предоставящ информация, друго е надзорните функции на ЕЦБ да се изпълнят без да бъдат опосредствани от БНБ. Затова същите хора, които стоят зад замяната на "членството" в европеския банков съюз с "близко сътрудничестов" не могат по дефиниция да ни вкарат в Еврозоната.
Затова сагашният управител бърза да предложи Димитър Костов за шеф на надзора за да гарантира приемственост и влияние за "контролиращата" група в банковата система и закрила от "неприятен" пряк външен ЕЦБ надзор.
Затова вероятно сега влезна в употреба термина "засиленото сътрудничество" като опит за "меко и елегентно изплъзване" от обещанието за членство в Единния надзорен механизъм на ЕБС и за външен пряк надзор от ЕЦБ. И двете са свързани с трансфер на суверенитет от БНБ към надционалните органи в ЕК и ЕЦБ, която "контролиращата група" не иска да губи.
Не е толкова трудно да се стигне до горните изводи. Важното е дали някой ще забележи.
Може и да греша, но е сигурно, че между номинацията на Димитър Костов и новината за "близко сътрудничество" има пряка връзка.
Илиян Василев
https://idvassilev.blogspot.com/
