Казват, че по-лошо от държавния монопол, това е частният. И това е много вярно твърдение. Доказва го дейността на енергокомпаниите и кризата, в която се намират по отношение на качеството на обслужването на клиентите си.
Въпреки масовото недоволство на потърпевшите от техните действия, компаниите не вземат никакви адекватни мерки, за да разрешат проблемите, заради които страдаме всички ние. А те нямат край.
Като започнем с голямата глупост за тримесечното отчитане и прогнозните сметки и минем през всички останали досадни неуредици, с които се сблъсква всеки един от нас. Тези неща създават неописуем хаос и неяснота около начина на работа на дружествата. Така например компанията "ЧЕЗ" е разделена на няколко дружества, сред които са "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България", които извършват различни дейности и функции. И когато клиентите подават жалби и оплаквания, вината за несвършената работа се прехвърля от едната компания на другата или на техни външни партньори, сякаш не става въпрос за една и съща фирма. Така например за проблема с липсата на фактури по пощите била виновна компанията - разносвач, с която имали сключен договор. Подобен е отговорът на служителите от центровете за обслужване на клиенти, когато става въпрос и за други неуредици. "Не сме виновни ние, а другото звено на "ЧЕЗ", каза служителка на компанията на недоволен от услугите клиент. Това е само един от многобройните проблеми, с които се сблъсват хората. В центъра за клиенти на "ЧЕЗ" бяхме свидетели и на други най-различни куриозни случаи.
Така например служител на фирма, която ползва услугите на дружеството и не
получава редовно фактури решил да позвъни на телефона им за клиенти. На
въпрос "Защо не получаваме фактури?" отговорът при всяко обаждане бил
различен.
Друга фирма срещнала трудности при плащане на сметките си. Оказало се, че след като фирмата коректно внасяла авансовите вноски по сметката на "ЧЕЗ" при получаване на изравнителната фактура задълженията й не били покрити. Причината за това била, че от "ЧЕЗ" не изтеглили парите, които всъщност били в тяхна сметка. Тази процедура хем се правела автоматично, хем не, в зависимост от това на кой служител попаднеш. В крайна сметка представител на фирмата-клиент трябвало да подаде молба, за да се отрази плащането, при положение че парите са при тях. В случай, че не се направи тази процедура, за която така или иначе няма яснота, започват да текат лихви.
Оказва се обаче, че за парите, които са надвнесени и стоят в сметките на "ЧЕЗ" също се дължат лихви от страна на компанията-монополист. Това пише в общите условия на дружеството. За съжаление обаче тези лихви не се начисляват и получават от хората.
Гражданите и фирмите могат да подават и молби, ако надвнесените суми са големи да им бъдат върнати, но там процедурата също е много усложнена. В противен случай парите остават в наличност, за бъдещи сметки.
Друг потресаващ случай, на който бяхме свидетели се отнасяше за сметките за ток на възрастен човек, които били прекомерно високи. На въпрос на гражданина как може да се направи проверка, служителката нервно обясни, че процедурата била скъпа и не можел да си я позволи. Когато клиентът поиска да разбере повече подробности, служителката каза: "Не ми се обяснява повече в края на работния ден. Другите колеги вече са на "Лъвов мост".
През това време пред салона за обслужване на клиенти опашката от недоволни граждани ставаше все по-дълга, но тъй като наближаваше 4,30 часа смяната на половината служители свърши и останаха само двама. И точно, когато повечето граждани имат възможност да посетят центровете на енергокомпанията, тъй като през деня са на работа, тогава обаче те приключват работния си ден. И така информация за неясните сметки може да получи само този, който успее да стигне в рамките на краткото им работно време.
За съжаление, обаче тези три случая са само една малка извадка от всичките проблеми, с които се сблъсвкат клиентите на така наречените частни монополисти. И въпреки недоволството, това ходене по мъките се повтаря ден след ден и нищо не се променя, даже се влошава.
Даниела Георгиева
