Серията от атентати 1983-1987 г. в България са съпоставими със случващото се във Франция в момента. Толерантността на Франция към емигрантите до какво доведе? И то не само във Франция – и в Белгия преди две години в центъра на Лондон мюсюлманин обезглави войник. Реално в последните години се заговори за ислям и за радикален ислям. А организаторите на терористичните актове от онези години не са ли били радикални ислямисти, каза пред Фрог нюз Светозар Филипов от „Сдружение обединени вероизповедания” и родственик на първия български екзарх Антим I.
Потърсихме го за коментар по темата по случай 30-ата годишнина от кървавия атентат на гара Буново, която се навършва на 9 март. Терористичният акт е най-големият железопътен атентат в българската история по брой жертви.
Ето и целия коментар:
От Освобождението до 1983 г. турците в България почти винаги са били с привилегии. В онези години, например, тютюнът им се изкупуваше на дотация от държавата, а в София на Солни пазар се продаваха автомобили. Въобще не беше проблем тогава турчин да дойде и да си купи кола за 35 хил. лв. Влизаха и в университетите с предимство. Аз например кандидатствах с успех от дипломата ми 5.70, на изпита по математика бях изкарал 5.25 и не ми стигнаха 11 стотни, за да ме приемат. В същата специалност влязоха две турчета с оценка 3.
Включително и в Първото велико народно събрание, както и във всичките ни останали парламенти българските турци са имали представители. Живееха съвсем мирно и спокойно, нямаха никакви проблеми. Имаха си интелигенция, ставаха учители, лекари. Въпросът е какво ги принуди през 1983 г. да стигнат дотам. Аз до момента не съм прочел никъде в архивите какво доведе до тази серия атентати. Теориите са много. В онези години населението на България беше между 8 и 8,5 млн. 10% от което бяха мюсюлмани, с които българският народ тогава си живееше мирно. Едната от версиите е, че в един момент са поискали автономия. Реално Възродителният процес е противодействие на българската държава тогава срещу тези атентати.
Терористичните актове започват през 1983 г. През есента беше предизвикано късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат, което целеше влакова катастрофа. През 1984 г., когато започва Възродителният процес, през март на автогара Юг в Пловдив намериха взривно устройство по сигнал на гражданин. Беше открита и т.нар. спирателна обувка за влак, която може да бъде използвана за дерайлиране. В годините на комунизма частни лица да държат експлозиви не се случваше просто така. Това беше началото.
Никога няма да забравя 30 август 1984 г. Тогава бях военнослужещ в Парашутно-разузнавателният полк в Пловдив. Като елитно поделение ни бяха довели месец преди това в София, за да репетираме за грандиозен военен парад по случай 40 г. от победата на социализма. Късно вечерта на 30 август ни събраха командирите, за да ни уведомят, че към 21.30 часа на гарата в Пловдив е имало атентат, в който е загинала жена и е имало много ранени. Половин час по-късно на аерогарата във Варна в кошче за смет избухват две взривни устройства. За онази мирна България два взрива в един ден през няколко часа е твърде много. От пловдивските поделения бяха събрали войници, за да възстановят максимално бързо фасадата на гарата, защото се очакваше влак от Турция.
След атентата в Пловдив не ни прибраха, оставиха ни в София за парада. След това обаче бяхме непрекъснато в повишена бойна готовност. Тогава започна да се чувства напрежение.
До 1984 г. взривяваха кошчета по автогарите. Изведнъж решиха да взривят черквата в с. Бенковски. Какво им пречеше? Същото наблюдаваме в момента с „Ислямска държава“. Сринаха до основи християнски градове на по 2000 г.
Чак след 1985 г., когато е терористичният акт на гара Буново, Държавна сигурност започна лека-полека да разплита терористичната организация. Включително има 3-ма разстреляни терористи. Другите бяха амнистирани през 1989 г. от покойния вече Желю Желев.
Интересната връзка между взрива на гарата в Пловдив и един час по-късно взрив пред аерогара Варна и на атентата в Буново е, че в рамките до няколко часа последва и втори взрив в страната. Близо 1 час след гара Буново в Сливен има взрив в модерното тогава заведение „Епруветката“. Замисълът за гара Буново е много жесток. Единствено благодарение на факта, че българските железници никога не са били точни като японските, е спасило много хора, защото бомбата избухва на гарата, а не в тунела Гълъбец, дълъг 3200 метра. Оперативни работници, които са били на гарата, казват, че е имало части от разчленени хора на километри от взрива. Вагонът е майки с деца. Удряш там, където човек най-много го боли. Загиват 7 души, от които две деца. Десетки са ранени.
Терористичните актове продължават и след гара Буново. В Кърджали беше натровена питейната вода. Последваха бомби на плажа на Дружба, пред хотел "Интернационал" в курорта Златни пясъци, където 3-ма са ранени. През 1987 г. отвлякоха две деца в Добрич като заложници, за да минат българо-турската граница. Въпреки че на терористите им е устроена засада, двете деца са тежко ранени, едното остава инвалид. Има заложени взривове и в Слънчев бряг, но са предотвратени навреме.
Кога ще се извини като човек Лютви Местан, а не като партиен ръководител? Не е знаел за гара Буново и за останалите терористични атаки? Продължава да не знае? Затова нека агент Павел се изказва по-внимателно от трибуната на българския парламент и да не забравя, че не се намира в Меджилиса в Анкара. Трябва колкото може повече да се говори за атентатите. Защото монетата винаги има две страни.
Твърде много неща се опитват да забравят и да представят нещата от тяхната камбанария. Може да ходят да се прегръщат и целуват ДПС и БСП, но преди това защо не попитаха роднините на загиналите и жертвите от терористичните събития от 1983-1987 как се чувстват и дали са съгласни? Аз досега не съм чул да има декларация или каквото и да е, че някое вероизповедание в България осъжда тези актове на тероризъм в България. Ние имаме декларация от Иван Костов за Възродителния процес пред парламента, но липсва ответна. Малка група от едно вероизповедание тероризират жителите на мирна и спокойна държава, каквато беше България в онези години.
Би било много хубаво да се разсекретят всичките документи по Възродителния процес. Но една политическа сила няма интерес от това и използва този период, трупайки дивиденти на основание на това, че всеки български гражданин над 20 г. знае, че е имало Възродителен процес, но все по-малко са тези, които знаят за атентатите на гара Пловдив, гара Буново, „Епруветката“ в Сливен и т.н.
Политическата партия ДПС с централа на бул. „Стамболийски“ да намери сили да спре да говори. Има неща, за които по-добре да се научат да мълчат. Ако може, да се извинят на близките и роднините на загиналите в тези атентати. Ако решат да се извинят и на целия български народ, няма да сгрешат. И да апелират да се отворят всичките документи оттогава.
Твърде много за тези 25 г. ДПС навлезе в икономическата и политическата система на България. И започват да имат представители от окръзи, където няма кьорав мюсюлманин. А това е така, защото са си повярвали твърде много и владеят държавата на много голям процент. Много пъти съм си мислил за това, което се случи на 14 февруари 2014 г. в Пловдив, когато се гледаше делото за собственост над Куршум джамия в Карлово. Как така съвпадна в часовете трошенето на прозорци на сладкарницата на Джумаята със скандалната реч от трибуната на българския парламент на Хюсеин Хафъзов относно агитацията на роден език.
Като цяло XX в. беше война на идеология. XXI в. ще бъде война на религии и култури, а тя е много по-страшна.
