Все още не е много ясно, кого касае разработка "Червеи". Но една разработка не се състои само от СРС-та. Става дума очевидно за искане за разрешения за следене на трафик, трафични данни или може би за работа с база данни. Това каза пред Фрогнюз бившият секретар на МВР Николай Радулов.
Това не е подслушване, както се твърди. Има едно отъждествяване на подслушването със специални разузнавателни средства. Чисто теоретично подслушването е малка част от СРС-та. Това е проблем на лошо управление, на непознаване от състава на нормативната база. Защото не е възможно да има никакъв скандал с подслушване, ако служителите и ръководителите познават сегашния закон. Сигурно ще ви прозвучи скандално, но по сегашния закон за СРС може да бъде подслушван абсолютно всеки и то законно. Той е толкова лошо конструиран, но може би с цел.
Прегледайте член 12 от закона и ще видите, че според него всеки може да бъде подслушван. Не виждам причина някой да бъде незаконно подслушват, когато това може да стане съвсем законно и без абсолютно никакви последствия за този, който е дал заявката и за изпълнителя. Мисля ,че става въпрос за изтичане на информация, нарочно или случайно, за злоупотреба с информация и за клюкарство, сподели той.
Радулов обясни, че от множеството разговори със служители на ДАТО е разбрал, че част от тях не са в течение на това какво гласи закона. Те си карат по някакви стари норми и разписани вътрешни правила, без да знаят, че те не съответстват на закона.
Тази материя не е толкова проста, но по някакъв начин е била профанизирана. Отворете закона, за да видите, че там няма нито една дума, че става въпрос за тайна и конспиративна дейност. Просто е нелепо, но този закон позволява всеки човек да бъде законно нарочен за обект на СРС, подчерта бившият секретар на МВР.
Относно подхвърлените части от досието на агент Павел в шкафчето на депутата от ГЕРБ Методи Андреев, Радулов обясни: Съмнявам се, че в България има центрове, които пазят досиета на агенти от бившата ДС. Има, обаче отделни лица, които притежават по някой и друг документ, но не и архив. През 2008 г. публикувах статия, в която обясних какво се случи с архива на МВР. Всъщност голяма част от досиетата бяха унищожени, но преди това те бяха преснимани. Това е смешна тайна, защото цялото министерство знаеше, че тази дейност се извършва на определен етаж и се правят по няколко екземпляра. Единият се изчакваше да стане готов и се качваше на самолет за СССР. Така, че центърът, който притежава такива документи най-вероятно не е в България, обясни Радулов.
По думите му тепърва ще избухват още скандали, защото тези документи съществуват някъде на фото ленти и на други специални носители. Делата на няколко хиляди от най-сериозните агенти на службите за сигурност бяха прочистени напълно. Не остана следа, въпреки, че се твърди, че това е невъзможно. Това е възможно, разбира се, защото всеки документ се размножава в определен брой екземпляри и всеки от тях се знае точно къде отива. Трудно е да се заличат следите на едно дело, но не е невъзможно. Сигурен съм, че е направена чистка на сравнително малка част секретни сътрудници на много високо ниво. И виждате, че материали излизат от време на време.
Въпросът не е в това дали даден човек има картон или е регистриран като агент, а какво е вършил. Много хора въобще не са правили нищо. Имаше натиск върху оперативните работници чисто технологично да изпълняват някакви бройки и една част, около 15%, бяха абсолютен брак. Тези хора никога не са работили за ДС.
Напълно е възможно и самите лица, имайки всички аксесоари на секретен сътрудник, да не знаят за своята принадлежност към ДС и сега да го научават, заключи Радулов.
