Липсата на чувствителност за свободата на словото е индикатор за опасния път, по който тръгва страната. Когато бдителността по тези проблеми e приспана, журналистите лесно могат да бъдат поставени под вреден контрол.
Една новина премина мимолетно през българските медии и не получи почти никакъв политически или граждански отзвук. Става дума за годишния доклад на Международната организация за защита на свободното слово “Репортери без граници.” В представения индекс на свободата на пресата България е поставена на 59 място от 160 държави по целият свят. Сама по-себе си тази позиция не говори много, докато не се спомене, че това е най-ниското място в класацията, заемано от страна-член на ЕС. Достатъчно показателен е и коментарът на организацията, че “лошият пример на страната, която продължава да бъде последна в Европа, служи като напомняне за това, че всеобщото избирателно право, плурализмът в медиите и някои конституционни гаранции не са достатъчни, за да осигурят ефикасна свобода на словото.” Вече съм писал на блога за фасадната демокрация или т.нар. „демократура” и за опасностите от налагането им у нас. Загубата на независимост на медиите и ограничаването на свободата на словото са едни от основните характеристики на подобен обществено-политически модел. За пример вижте ситуацията в Русия.
По-интересно обаче е, че констатациите в доклада на „Репортери без граници” предизвикват твърде малко обществено внимание у нас. Самите родни медии не проявиха голям интерес и тук таме отразиха новината. Освен за отношението на българската журналистика към този проблем като цяло, това говори и за още нещо. Явно българите започват все повече да свикват страната им да бъде водач в различни негативни класации. След като при сегашното управление на Тройната коалиция заехме първо място по корупция в ЕС, по най-слабо усвояване на европейските средства, лидер сме и по ширеща се организирана престъпност и неефективна съдебна система, поемането на водачеството като най-несвободна по отношение на словото страна в Обединена Европа сякаш е просто добавянето на още един негативен „медал” в списъка.
Липсата на гражданска чувствителност по въпроса за свободата на словото обаче е сериозен индикатор за опасния път, по който се насочва страната ни. В общества, където бдителността по подобни проблеми е неразвита или приспана, журналистите лесно могат да бъдат поставени под вреден контрол. След последните скандали, в които българските служби и правоохранителни органи бяха свързани с недемократични и дори престъпни практики като побой над журналист и нерегламентирано подслушване и разработки срещу представителите на медиите, вече няма съмнение, че тази заплаха стои пред България. Докладът на „Репортери без граници” потвърждава съмненията за превръщането на свободната журналистика у нас в послушен инструмент в ръцете на властта и в подчинение на интереси от сивия сектор. Поставянето на медиите под контрол или осъществяването на нерегламентиран натиск върху тях не само връща спомените за репресивните полицейски времена на един минал режим, но ни праща в групата на държави от други географски ширини. Защото не може да бъде свободна и демократична една страна, в която гласът на свободната журналистика, вместо да се „чува” от управляващите, се “слуша” от специалните служби или е под натиска от престъпни интереси.
доц. Атанас Щерев (блог за политика, общество и здравеопазване)
