В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички православни християни извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. “Задушница“ е ден за възпоменание на душите на починалите. На Задушница се посещават гробовете на близките.
За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по- ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст, пише За жената. Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обичайно Задушниците са четири – преди Месни заговезни , след Спасовден , около Димитровден и Архангеловден . Задушниците са винаги в събота, тъй като в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост .
