Осем години отлежава законът за образованието. Действащият закон е от 1978 година. Предложението за промяна задоволява обществените потребности. Трябва да има обучението на два етапа, Национален образователен инспекторат към МС, домашно обучение, коментира пред Фрог нюз управителят на агенцията за политически анализи Research Decision Making Мирослав Мурджов.
Разделянето на обучението на два етапа – до и след десети клас, е добре. Естествено е някои хора да бъдат занаятчии. Вторият етап отваря хоризонти за висшето образование. Двата етапа ще освободи ресурс, което поставя под въпрос какво се случва с 58-те университета. От първи до четвърти клас е много важно да бъде забранено децата да повтарят. Това ще стимулира учениците и няма да ги стресира. Така ще се даде възможност най-вече при малцинственото население децата да се научат да четат, пишат и смятат. Малцинствата трябва да се интегрират, а това става чрез образование. Ромските деца трябва да бъдат в смесени училища иначе се получава сегрегация, смята Мурджов.
Левицата не приема финансирането на частните училища и с това не съм съгласен. Има едно просто правило, утвърдено от Тройната коалиция: Парите следват ученика без значение дали училището е частно или държавно. Ако моето дете е в частно училище, по-малко български гражданин ли е от детето в общинско училище? Аз плащам ли си данъците – да! Не трябва да има разделение. Получаването на ресурс от държавата показва отношението на държавата към тези български граждани. Ако системата не може да финансира и държавните, и частните тогава да променим философията й. Парите няма да следват ученика, а определена категория училища. При това положение след като съм си платил за образование, кой ще ми приспадне вноската в държавния бюджет, която от моя данък отива за държавното или общинското училище!?, пита Мурджов.
Трябва да има всички форми на образование – и домашно, и индивидуално. Ще дам пример за семейство, което се занимава с фермерство. Имат две деца и най-близкото училище е на 50 км от тях. Не е ли по-добре за държавата да даде възможност на тези семейства да се самообразоват и да ходят на изпити, отколкото да харчи пари за автобус... По цял свят има такова обучение, застъпва се за този вид обучение Мурджов.
Той коментира и функцията на така наречените обществени съвети към училищата: Спорно е дали обществените съвети трябва да упражняват контрол върху финансите, върху назначението на директорите, върху назначението на учители. Но трябва да има контрол. Това е модерният начин обществото ни да разбере какво се случва в училище. Обществените съвети трябва да отговорят на въпроса,чрез контрол – защо продължа отпадането на деца от училище.
Мурджов одобри идеята да има Национален образователен инспекторат към МС, тъй като това ще даде възможност на училищата да имат акредитация. „Така ще знаем кои са добрите и кои са лошите училища. Както имаме Агенция за акредитация на висшите училища, защо пък да нямаме агенция за акредитация на средните училища!”, смята анализаторът.
Не се ползва капацитетът на ресурсните центрове. Бивши учители, хора с умения могат да бъдат полезни на обществото. Тези центрове могат да служат като подготвителна база за адаптация на децата на бежанците, там ще могат да научат малко български.
Мурджов предлага да има стандарт за учебниците: Не можем да се преборим за стандарт какво пише в учебника. Но той е по-важен от стандарта за сиренето. Не е важен броя учебници, а съдържанието. Каква е ползата да имаме един учебник като в него има изкривена информация!?
