Налице е частична стабилизация на управлението, каза политологът Антоний Гълъбов по БНР, по повод навършващите се 100 дни на кабинета.
Ако погледнем първия период на съставянето на правителството, ще видим, че имаше много повече вътрешно напрежение в управляващата коалиция, докато сега напрежението се генерира от опозицията и от външните рискове пред страната. ГЕРБ печели от това, че основното внимание е насочено към Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Най-голямата част от критиките към правителството бяха насочени към партньорите, а не към самата ГЕРБ. Това позволява на ГЕРБ да разгърне собствената си програма, чиято цел е стабилизацията, а не реформите.
Големият въпрос е постигането на равновесие чрез движение, а не чрез стабилизация. Това е политическият дебат вътре в управлението. Дали, правейки реформи, постигаш по-голяма стабилност, или първо се стабилизираш и после решаваш какво да правиш. Засега се върви към втория вариант. ГЕРБ се опитва да стабилизира управлението. Реформите предполагат период на частична нестабилност и поемане на риск. Докато тук имаме по-скоро усилие да се установи управлението във властта, да стъпи по-широко.
По отношение на тегленето на външен заем Гълъбов каза, че е очевидно желанието на управляващите да разполагат с ресурси за всякакви рискови ситуации, идващи извън България, а не за предстоящи избори.
В България се води много тежка корпоративна война. Единственият начин да се сложи край на това противопоставяне е разширяването на обема на публичните средства. През последните две години имаме множество свидетелства на това, че става дума за мощни икономически субекти, които се борят за преразпределение на позиции. В известен смисъл политическата ситуация е резултат от тази битка. Така че политическите партии не са водещите в тази ситуация. Движенията в рамките на Съюза на работодателите, на различните структури на работодателските организации, са също само част от елементите на тази ситуация. Има много тежка битка до преразпределението на три ресурса - до публичните средства, средствата, свързващи България с руското влияние и до средствата, свързани с нелегален трафик и контрабанда. Това е най-сериозният риск пред политическата стабилност на страната.
