Лек автомобил се запали и изгоря в района на Френската гимназия в София,близо до НДК. Тъмни облаци дим се разнесоха из целия район, в който се събираха участниците в Луков марш.
НДК е обграден от полицаи и жандармерия. Засилено полицейско присъствие има и в района на бул. „Витоша” към Съдебната палата. Само около 100-150 човека се събраха пред пилоните на НДК, и то с голямо закъснение.
Поредният „Луков марш”, днес по-скоро поднасяне на цветя, се провежда, независимо, че столичният кмет Йорданка Фандъкова не даде разрешение за него. Протестни ноти против „Луков марш” бяха депозирани също от Русия и САЩ.
Преди началото шествието при проверки полицаи са задържали 7 души, съобщиха от пресцентъра на МВР. Двама от мъжете носели ножове и боксове. При проверка на лек автомобил “Волво“ и петимата мъже в него, са намерени палки, ножове и спрейове. Те са отведени в различни районни полицейски управления за последващи действия.
---------------------------------
Генерал Христо Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., както и във всички бойни действия в Първата световна война. Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа . От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
Ето думите на генерал Луков, казани пред българската патриотична младеж малко преди да го убият:
"С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване, чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали.
Ако трябва да подражаваме, ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги обайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи – Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме.
Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.
Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде !"
От 1932 г. до смъртта си той е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от Стефан Стамболов.
