Темата за емитиране на нов дълг е сложна като технология и затова вероятно буди въпроси и може да има неразбиране от някои от участниците в дебата, каза по БНР министърът на финансите Владислав Горанов за предложението да бъде сключено споразумение с банки за средносрочна емисия на 8 млрд. евро дълг.
Министърът заяви, че е имал готовност даучаства в дискусия за предложението и, ако е бил потърсен по рано, част от въпросите в дебата вече са щели да имат своите отговори. В дългосрочния матуритет на книжата няма нищо сложно и притеснително, отчете Горанов, който е на мнение, че се афишират неверни твърдения в опит да се извлекат политически дивиденти:
И по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи – на новото правителство му се наложи, още в първите дни на своя мандат, да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората. 10-те процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално. В дългосрочния матуритет няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се случи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 г. и 2017 г. Около 6 млрд евро. дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати.
Сериозна дискусия за публичните финанси трябва да се структурира върху това дали трябва да има дефицит, смята министърът.
Винаги, когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове. Такива, примерно, бяха поети през 2012 г., когато бях заместник-министър на Дянков. Падежът на 5- годишната емисия оттогава e 2017 година. Виждате как в един кратък период от време определени действия и диспропорции се събират накуп и те трябва да бъдат посрещнати.
Винаги, докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга. Затова предлагам разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит и да харчим повече, отколкото изкарваме. Дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика, и спекулациите, че, видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява комфорт да харчи, са меко казано „неточни“. Разходите в българския бюджет се гласуват от НС и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели. За съжаление обаче разходите са повече от приходите и за да може да се платят, трябва да се вземат пари назаем. Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 милиарда падежи, би трябвало да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. Обратно - представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари.
Параметрите на дълга са известни на цялата финансова общност, отчете министърът. Според него „нито един човек, изкушен от темата и доближавал се някога до практическото изпълнение на подобни операции“, не се е изказал против. Средносрочната програма с 3-годишни договаряния, гарантира това, че българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да заема дълг, за да погаси и да покрие своите задължения.
Ако българската държава не иска да трупа нов дълг, тя трябва много бързо да премахне дефицита от бюджета си, т.е. да харчи само колкото събира от населението и от бизнеса. Дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, пак трябва да платим 6 милиарда евро, които сме поели преди това. Липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е „гръцки сценарий“.Министърът припомни коментира и с какво ситуацията е различна от преди година, когато ГЕРБ опонира на Орешарскии намерението му да увеличи дълга с 1 милиард
Коментарите, които правехме тогава, бяха че не трябва да се разширява толкова дефицитът. Спомнете си, че 2012 г. приключи с 0,45 на 100 от БВП и само година по-късно вече бяхме до границите на свръхдефицита. Ако извадите стенограмите от дебата, ще чуете коментар от моя страна и от страна на г-жа Менда Стоянова: „Не допускайте разрастване на дефицита, защото неминуемо след това се отива към дълг“. Те правиха по-лесното – отиваха директно към дълг, без да направят какъвто и да е опит за консолидация. Приемам, че ДПС и БСП могат да се опитат, чисто пропагандно, да използват същите аргументи и да са против поемането на дълг, само че поемането на дълг в момента не е самоцел. То не е заради желание на правителството да разширява дефицита. Ние искаме всяка година дефицитът да намалява, и то с колкото може по-бързо. От началото на годината предприехме изключително сериозни мерки по отношение подобряване на събираемостта и неслучайно за пръв път от 2009 г. месец януари е на излишък, макар и малък. Ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че първо: ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстоянието си, защото държавата си взима своето, и второ – все по-успешен за тези, които искат да има по-малък дефицит
Най-големият риск пред правителството, според Горанов, е бил да не успее навреме да върне парите на хората, ограбени от КТБ. Той е „умерен оптимист“, че бюджетът за 2015 г. върви както е планиран, и няма да има нужда от дебат върху него в хода на изпълнението му.
Януари 2015 г. имаме с 440 милиона повече приходи спрямо същия период на 2014 г. Това показва, първо, че имаме резерви в събираемостта, които да дадат възможност да си изпълняваме бюджета, без да се налага да променяме данъци и осигуровки, и, второ, че бюджетът ще издържи на стресовете, на които е подложен от промяна в ценови равнища на горива, в промяна на отделни политики. Даже защо не и дефицитът да е по-нисък от предвидения.
Партия ГЕРБ е била склонна да подкрепи Димитър Костов за подуправител на БНБ с ресор „Банков надзор“, каза министърът и припомни, че по закон подуправителите в институцията се предлагат от управителя ѝ. Според него обаче, партията е рискувала да попадне в капан, в който всеки търси политически дивиденти при гласуването:
След като няма консенсус, че трябва в момента да има избран подуправител на БНБ с ръководител на управление "Банков надзор", след няколко месеца така или иначе ще се проведе този дебат за избор на управител и тогава, към края на годината, може да бъде определен консенсусно и подуправител на "Банков надзор". ГЕРБ иска да има държавническо отношение към системата, но няма да приеме и няма да допусне други да използват опита ни да вкараме ред в системата за политически дивидент.
Ако не бъде ратифициран новият дълг, няма да се случи нищо фатално в държават, коментира министърът, но прогнозира: Държавата е взела милиард и половина мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите, които бяха в КТБ. Този мостови заем е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, които могат да го възстановят и ще го възстановят. Оттам нататък, в следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите.
