Всеки инвеститор, който си избира строителна фирма да строи къща, блок или кооперация може да си направи своеобразен кастинг и да си избере тази, която има най-добро качество и може да се види какво е направила, казва Бойков.
26 октомври се отбелязва като Ден на строителя. По повод празника всяка година от Строителната камара отчитат резултатите и раздават награди в четири категории на фирмите от сектора. Наградите се дават на фирмите, които през годината са показали най-добри резултати. Тази година призът ще се получи по интернет, тъй като в регистъра на камарата има подробна информация за работата на всяка фирма. "Тази награда е едно сериозно обществено признание за строителите", казва изпълнителният директор на Камара на строителите в България Иван Бойков.
Скоро камарата ще започне да издава вестник, който са закупили преди 2 години и сега го реанимират. Всъщност той е излизал от 90 години насам, казвал се е "АБС Строител" и е бил вестник на регионалното развитие. Той ще се занимава с проблемите на строителството, но не от гледна точка на търговците, а на строителните фирми.
От сдружението плануват и към края на годината да издадат и доклад за състояние на строителството.
ИВАН БОЙКОВ e роден през 1950 година в София. Има висше инженерно образование. Бил е депутат в 38-ото народно събрание. Изпълнителен директор на Камарата на строителите.
Интервю на Даниела Георгиева
- Г-н Бойков, кой е най-сериозният проблем в строителния сектор в момента?
- Той не е само един, но все пак държавната администрация, защото от нея зависи основно изпълнението на европейските програми, предимно в строителството, които биха могли да компенсират частично кризата, която се получава в ипотечното строителство.
Ние имаме 5 хил. фирми в България в областта на строителството, от тях 3800 са малки и средни. Те се занимават изключително и само с малки обекти от рода на кооперации, къщи или малки технически обекти. Те изцяло зависят от тази бизнес-среда. Очаквахме тази година да стартират няколко европейски програми ефективно, а не административно, тоест вече да имаме изпълнение. За съжаление това не се получи и оттам нататък наблюдаваме малко стагнация в жилищното строителство. Имахме 3 години растеж повече от 20% и то беше главно за сметка на чуждите инвестиции, голяма част отиваха за строителството на жилищни имоти, сега там се наблюдава забавяне. От тази гледна точка очаквахме компенсациите за започнат от европейските програми. Тази година обаче е нулева. Ето защо основният проблем е държавната администрация и начинът, по който се подготвя строителството от тях.
- Как ще коментирате твърдението, че в сектор „Строителство” се крият най-много пари?
- Това е проблем на всички европейски държави. Строителният сектор е мястото, където се влагат най-много такива пари. Ние го знаем от няколко години. Сериозният бизнес се обедини. Създадохме заедно с народните представители Закона за камара на строителите и въведохме регистъра на строителните фирми. Той има огромно значение за изсветляване на строителния сектор, тъй като в момента всички фирми, които строят в България трябва да са вписани в този регистър. Разбира се има и проблем, но видяхме ясно и местата, където има сив сектор. Това са няколко позиции. Първо начина, по който се назначават хората. Оказа се, че българският кодекс позволява един човек да работи на 24 места едновременно в работния ден, тъй като може да се назначи за един час и всички са валидни трудови договори. Проблемът е дефицита на технически ръководители, които обикнавено работят в няколко фирми, а у нас не може да се регистрира фирма без да има технически ръководител. Второто е заплатите. Много от малките и средните фирми назначават хора на едни заплати, а плащат други, тоест не ги осигуряват. Мерките, които предприехме заедно с профсъюзите и държавата са увеличаване на минималните осигурителни прагове, които се вдигнаха с над 80% Третото място, в което се наблюдават проблеми е при назначаването и освобождаването на служители. По сегашния закон фирмите, за да се регистрират трябва да имат определен брой работници. Получава се така, че днес ги назначават, утре се регистрират, само за да придобият категория. По този въпрос работим заедно с НАП и НОИ.
Друг много сериозен проблем са фирмите-касички на определени хора, които се създават само, за да печелят обществени поръчки и после ги възлагат на други фирми. Голяма част от строителните фирми бяха регистрирани в класификатора на трудовите дейности не като строители, а като търговци на услуги, защото по тази схема те не бяха длъжни да осигуряват своите работници. В строителството е задължително застраховането срещу риск на работниците, така те го избягват. Този проблем с укриването на доходи в сивия сектор го има във всички европейски държави.
- Как по-конкретно разбирате къде какви нарушения се правят?
- Ние получаваме информация по 28 показателя за всяка фирма. В тях има пълен финансов и икономически разрез на фирмите, включително има декларация за машини и съоръжения, за основни средства. Ако една строителна фирма има 3 хил. лв. основни средства, това означава, че даже и кола няма, има кирки и лопати и двама работника. Тази фирма, явно че не може да строи, а само да прави градинки. Виждаме несъответствие в балансите. Много от фирмите подават баланси, в които дейностите са сериозно подценени. Отделно в отчетите, които подават за обемите, които са свършили се вижда, че има разлика в някои неща. Например, за да получи дадена фирма определена категория, за да може да изпълнява определен вид строежи, тя трябва да посочи по-големи обеми, а в балансите има съвсем друго нещо - това, което отчита и върху което плаща данъци.
Самоконтролът също е важен в това отношение. Строителните фирми се познават. В една област те са 100 или 50-80. Виждат се по търговете и се знае коя каква е, чия е и какво може да изпълнява.
Така че регистърът и камарата извърши огромна дейност в това отношение. Оттук нататък остават мерките. Ние до края на годината ще изберем по случаен признак 200 фирми от всички регистрирани 5000 във всички области и комисията ще ги провери за съответствие, дали отговарят данните, които са подали на това, което съществува в момента. Комисията има право по закон да отнеме регистрацията на фирма-нарушител.
- В последно време масово се коментира световната финансова криза и това как тя ще се отрази върху различните области и сектори на обществения живот. Какво ще е влиянието й върху строителния сектор?
- Световната финансова криза е криза на финасовите институции, които се занимаваха с търговия на вторичния пазар, на ипотечните кредити. В България такъв пазар няма. Тя обаче се отразява категорично, защото инвеститорите стават предпазливи във финансирането на дейности. В България сигурно ще се отрази, но не чак толкова много, защото ние нямаме инвестиции от този тип. У нас инвестират българите, които работят в чужбина и то в жилища, защото първо е по-евтино, второ- българинът обича сигурното. Така че има много инвестиции, тоест в България влизат някъде около 2 млрд. евро инвестиции годишно, небанкови. Това са парите на хората, които работят в чужбина. Българинът има традиция, която може би е единствена в Европа - да си строи жилище. Почти всяко българско семейство има по две жилища. Освен това ние тръгнахме от много ниско ниво на жилищно строителство. Имаше криза, нямаше жилища, така че в годините този пазар доста се разви. Сега се наблюдава спиране на растежа. Той беше доста голям – 25%, тази година сигурно ще бъде по-малък около15%. Но няма такава криза от типа да рухват финансови институции и неща от този род, това е може би благодарение на валутния борд и на големия излишък.
- През последните години се нароиха много строителни фирми, тъй като такива бяха изискванията на пазара. Наблюдава се обаче, че те строят все по-некачествено и крайният продукт е незадоволителен за купувачите. Как може да се пребори тази неприятна тенденция у нас?
- Моето учудване е, че продължават да се регистрират фирми. В момента чакат над 200 фирми за нова регистрация, което показва, че отрасълът се развива. Големият въпрос за качеството – то трябва да се регулира от пазара. Как става? Първо българинът трябва да има много добра инвестиционна култура. Това което му липсва по принцип.
Ние като камара му осигурихме правото на избор. Ето ви 5000 фирми по области. В регистъра който е публичен всеки може да влезе. В него има историята на една фирма до три години назад. Всеки инвеститор, който си избира строителна фирма да му се строи къща, блок, кооперация и др. може да си направи своеобразен търг, кастинг на тези фирми и да си избере тази, която има най-добро качество и може да се види какво е направила. Така че това е най-важното право – правото на избор. Обаче българинът търси евтиното, а то означава ниско качество. Трябва да се търси по съпоставими цени, да не се гледа най-ниската цена, а реални средни цени. За тази цел камарата публикува цени за страната, за да може всеки да се ориентира как върви пазара. Всичко е въпрос на избор и на контрол. Когато един човек сключва договор за строителство трябва много внимателно да подписва и да гледа всички клаузи на договора, какви задължения носи. Не може да се постигне качествено ниво на пазара без отговорността на двете страни и този, който купува и този, който продава. Принципът е същия като при избора на някоя стока от магазина, само че тук стоката е по-голяма, но пък и отговорността е по-голяма защото и парите са повече и освен това е покупка за цял живот. А качеството се постига с конкуренция. Страшно много фирми строят, просто трябва да се пита, да се гледа и тогава да се решава.
- Това масово строителство доведе до презастрояване на курортите и големите градове. Какви са вашите прогнози?
- Моите прогнози са испанският вариант – машини, които ядат бетон. Неминуемо ще стане. Първо - държавата е изключително изостанала в инфраструктурата. Това страшно утежнява инвеститорите. Второ - много инвестиции се направиха без бизнес план. Аз мога да построя хотел в Слънчев бряг, обаче ако е на 30 км. от плажа и самият плаж е пренаселен. Какво правим тогава, какво предлага този обект? Как ще го напълня?
Бизнес планът е изключително важен за една инвестиция. Казвам азбучни истини, обаче наблюдаваме много такива инвестиции. Намира се място, строи се хотел и всеки иска да го реализира бързо. Вече свърши този период. Преди една, две години наблюдаваме сериозна стагнация в тези големи курортни центрове. Липсата на инфраструктура е страшна. Като казвам инфраструктура разбирам не само пътища, а и канализации, пречиствателни станции, водопровод, ток и т.н.
Международният турист не търси квартира за спане, даже не търси супер лукс. Той търси природосъобразна почивка. Търси интересно място и нови възприятия. Това ние не го предлагаме с бара на морето или с хотела, който има 300 стаи. Такива хотели има навсякъде. България не е най-прекрасната дестинация за такъв туризъм. Евтиният туризъм, към който се ориентирахме също не носи големи печалби. Просто ние допуснахме една много сериозна грешка, но държавата я нямаше тук, нямаше ги устройствените планове, натискът беше огромен, имаше много пари за оползотворяване. Никой не можеше да спре т.нар. бизнес. Кметовете се подадоха и раздадоха огромен брой разрешителни за строителство по морето, даже се застроиха и плажните ивици. И добре че беше ЕС и "Натура, та да се стигне до диалог.
Ние нямаме интерес като строители да правим такива застроявания като в някои курорти. В наш интерес е да градим селища с ниска плътност на застрояване, от типа на затворените селища. Такъв тип комплекси се реализират веднага на високи цени и се търсят, освен това са красота за окото и не увреждат природата.
Много често се бърка в общественото пространство строителя с предприемача. Втория е търговец това е човек, който има пари, купува земя прави си проект ние му го сторим. Той после го продава, само че ние сме до строежа и сеи взимаме нашите пари. Които са около 8-10% печалба. Докато инвеститора има печалба от 30 на сто нагоре. Такава е конюнктурата и в това няма лошо. Но са две различни неща. Не строителя прави презастрояването , а предприемача и държавата.
снимки Вяра Йовева- Според вас какви ще са печелившите инвестиции в бъдеще?
- Много е относително. По принцип основните инвестиции ще бъдат в комуникации. Там са европейските програми и там ние отстъпваме ужасно на стандарата не само на ЕС, но и на тези страни, които са около нас. Ние нямаме пътища, имаме огромни проблеми с тях от гледна точка не на качеството на настилката, а на пропускателната способност на пътищата. Виждате какво става с градовете и столицата, както и по неизградените магистрали. Много големи пропуски. Нямаме пречиствателни станции. Само 20% от селищата в България имат канализация, което е абсурдно за европейска държава в 21 век. А има строги европейски изисквания и ще започнем да търпим сериозни санкции. И за това не трябва да се сърдим на доклада на ЕК. Той казва че ние не сме си свършили работата, че не сме си поели задълженията, защото нашите задължения не са само към българите, ами към всички, които живеят в ЕС, тъй като има свободно движение на хора. Не може да живеят на един стандарт в Белгия и на друг в България и за това ни дават тези пари – просто да изравним стандартите. Държавният бюджет също не участва сериозно във финансирането на инфраструктурата. Ние сме принудени да поемаме огромно строителство, което не е присъщо за нас. Изпълняваме трафопостове, правим канализации, пречиствателни станции, локални пътища. Просто няма как да си реализираме строителния продукт и от тази гледна точка това ще бъде основното строителство. За сега се получава, че инвеститора трябва да плаща за тези неща вместо държавата.
