Разузнаването ни партнира, но не на необходимото ниво. Имаше време, когато имахме силни позиции в Близкия изток, когато бяхме силни на Балканите. Сега разчитаме на съюзниците да ни подадат информация. Това каза пред„Фокус” ген. Тодор Бояджиев зам.- началник на Първо главно управление на ДС преди 10 ноември 1989г.
„Аз отдавна не съм в разузнаването и не знам за сегашното състояние, но от това което става, стигам до извод, че има много какво да се решава”, каза ген. Бояджиев. Той обясни, че са направени много важни неща и голяма заслуга за това има ген. Кирчо Киров, който е наследил службата с регламентирани връзки с 29 чужди служби и ги е увеличил до 140. „Това означава, че българското разузнаване, малко или много, през последните години е получило един инструментариум, който позволява по линия на партньорство, сътрудничество, взаимни услуги и обем на информация да набави голяма част от необходимата информация, за да се вземат на държавно ниво добре информирани решения”, каза още той.
По думите му вторият много важен компонент освен получаването на информация е самостоятелното придобиване на такава. „Преди 25 години с промяната на обществения строй, който очевидно исторически беше обусловен, българското разузнаване загуби”, допълни той. „Ако дотогава основната база за сътрудничество с чужди граждани беше идейна близост, психологическа основа и приятелска отношения - споделяне на същата идеология и същото виждане за бъдещето, то сега тази база почти не съществува и изцяло е заменена от материалната такава”, коментира ген. Бояджиев.
По думите му няма как българското разузнаване да вербува агентура с възможности на възлови позиции при парите, които държавата отпуска, тъй като те не стигат даже за заплати. „Това е много скъпа дейност, която е много важна, но струва страшно много пари. Парадоксално е и нямаме основание от тях да искаме много, след като им даваме изключително малко. Критиките към разузнаването са „да биеш самара, а не магарето””, обясни той. По думите му разузнаването е инструмент и дали той е „лъснат и наточен”, зависи от това какъв бюджет му даваш.
„Независимо дали този инструмент се държи от ръка на хирург и се използва по предназначение, или от престъпник, който може да го използва за убийство, разузнаването си остава инструмент. Не то е виновно, а тези, които решават какво да дадат, как да го узаконят, какво искат от него, какви задачи да му поставят. Инструментът не си формулира сам задачите. Те трябва да му бъдат поставени. Трябва да го контролират, за да не защитава партийни и групови интереси. Вината не е в разузнаването, а в това, че не се грижим достатъчно за този инструмент. Същото важи и за контраразузнаването и за военното разузнаване”, допълни ген. Бояджиев.
