Договорът за дилърство за емитиране на държавен дълг с четири банки не ангажира правно страната ни за задължително поемане на дълг, ако България намери друг финансов ресурс, то тя може да не емитира и едно евро.
Това коментира на пресконференция министърът на финансите Владислав Горанов относно законопроекта за ратифициране на договора за дилърство с банките Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ за емитиране на държавни облигации до 8 млрд. Евро. Законопроектът трябваше да бъде гласуван в парламента, но поради изчерпване на времето бе отложен за 19 февруари, предаде „Дарик”.
Горанов подчерта, че договорът за дилърство е юридически документ, в който са фиксирани таксите и комисионните за посредническите услуги на банките и тези такси са много по-ниски, отколкото при други подобни договори през предишни години. Няма как да се правят бюджети на дефицит и да не се поема дълг, посочи Горанов. Той отбеляза, че друг вариант за това е приватизация, но държавата няма такава възможност в момента.
Затова вариантите са или да харчим по-малко и да вървим към балансирани бюджети още от 2015 г. или да увеличим данъчната тежест, с което аз като финансов министър не съм съгласен, коментира Горанов. Той посочи, че в предизборната си програма ГЕРБ е заложила на това, че параметрите на данъчната ни система няма да бъдат променяни. В отговор на въпрос дали може да се направи разграничение между дълга, който трябва да бъде поет за изплащане на стари задължения, и този, който покрива бюджетните дефицити през годините 2015 - 2017 г. и да бъде поет дълг само за покриването на падежиращия стар дълг, Горанов посочи, че обемът от 8 млрд. евро нов държавен дълг е определен така, че да дава максимална гъвкавост на българската страна.
Ако правителството е готово заедно с партиите, които го подкрепят, да балансира бюджета още от 2015 г., то обемът на дълга може да бъде намален с 2 млрд. евро, каза Горанов и добави, че неговото желание е такова. Колегите от АБВ нямат точна формула как да стане това балансиране и не знам как вицепремиерът Ивайло Калфин би погледнал на това, добави той.
Запитан защо има разминаване между параметрите за нивата на държавен дълг в средносрочната бюджетна прогноза до 2017 г. и данните, представени в справката на МФ за това какъв е падежиращия дълг до 2017 г. и защо се налагат нови облигации от 8 млрд. евро, Горанов каза, че това се дължи на методологични различия. Той отказа да навлезе в детайли относно отделните падежи на дълг през следващите години.
Относно обявените лихвени проценти до 10 на сто и матуритет до 30 години Горанов коментира, че практиката на всички български правителства е да дават или високи лихвени проценти или изобщо да не показват такива, за да не бъде това ориентир за пазарите. Поемане на дълг с матуритет до 30 години е по-изгоден, за да не се получи струпване на емисии в кратък период, отбеляза министърът.
