В интернет е пълно с хранителни съвети, които нямат никакъв научен смисъл. Въпреки развитието на хранителните науки и технологии, старите митове не изчезват.
В тази статия ще прочетете за 10 хранителни мита, които бяха разбити от науката.
Мит 1: Най-здравословната диета е нискомаслена, високовъглехидратна, пълна с пълнозърнени храни.
Преди няколко десетилетия цялото население беше съветвано (и все още получава същите съвети на някои места) да приема по-малко мазнини и повече въглехидрати.
По това време не е имало нито едно проучване, което да подсказва, че подобна диета може да предотврати всяко едно заболяване.
Оттогава са публикувани множество сериозни научни статии. Резултатите в тях са категорични… Тази диета не води до загуба на тегло, не предпазва от рак и не намалява риска от сърдечни заболявания. (Статия 1, 2, 3, 4).
Мит 2: За да имате ниско кръвно налягане и за да намалите риска от инфаркт и инсулт, трябва да спрете солта.
Този мит е все още жив и приритва, въпреки че никога не е имало каквото и да е достоверно научно доказателство, стоящо зад него.
Въпреки че намаляването на количествата на приеманата сол да понижава съвсем леко кръвното налягане, това не оказва никакъв ефект върху възможността да получите инфаркт, инсулт или да умрете (Статия 5, 6).
Разбира се, ако страдате от някакво заболяване като чувствителна на сол хипертония, тогава сте изключение (Статия 7).
Но препоръката на здравните експерти хората да намалят приема на сол не се основава на научни аргументи.
Мит 3: Трябва да ядете много пъти по малко, за да подсилите метаболизма си
Много „специалисти“ (диетолози, фитнес инструктори) твърдят, че трябва да се яде много пъти, но по малко, за да подсилим метаболизма си.
Но науката е в остро противоречие с това. Яденето по 2-3 пъти на ден оказва абсолютно същия ефект върху тоталното количество изгорени калории, както ако ядете по 5-6 пъти на ден (Статия 8, 9).
Честото хранене може да е полезно за хората, страдащи от хроничен глад, но като цяло не повишава количеството на изразходени калории.
Дори има научни статии, които сочат, че твърде честото хранене може да е вредно. Скорошно проучване сочи, че честото хранене води до значително увеличаване на чернодробните и абдоминални мазнини при висококалорични диети (Статия 10).
Мит 4: Жълтъците трябва да се избягват, защото са богати на холестерол, което увеличава риска от сърдечни заболявания
Понякога сте получавали съвети въобще да не консумирате яйца, защото жълтъците им са богати на холестерол.
Въпреки това, холестеролът в храната не оказва почти никакво влияние върху холестеролът в кръвта, поне за мнозинството хора (Статия 11, 12).
Проучвания показват, че яйцата повишават нивата на „добрия“ холестерол и не повишават риска от сърдечни заболявания (Статия 13).
Един преглед на 17 проучвания с общо 263 938 участници показва, че яденето на яйца НЕ повишава риска от сърдечни заболявания или инфаркт при индивиди без диабет (Статия 14).
Трябва да се отбележи, че някои проучвания сочат, че има завишен риск от инфаркт при диабетици, които ядат яйца (Статия 15).
Целите яйца са наистина сред най-хранителните продукти на планетата и почти всички важни нутриенти могат да се открият в тях.
Мит 5: Пълнозърнестите продукти са сред най-здравословните храни и есенциална част от „балансираната“ диета
Пшеницата е част от диетата ни от доста време, но тя е доста променена в сравнение с тази от миналото. Това се дължи на генетичната селекция (да не се бърка с генно инженерство), чието начало е през 60-те години на миналия век.
„Новата“ пшеница е със значително по-слаби хранителни качества (Статия 16).
Проучвания показват, че модерните сортове пшеница могат да повишат нивата на холестерол и маркерите за възпаление (Статия 17, 18).
При хора страдащи от синдрома на раздразнените черва може да причини болка, подуване на корема, умора и занижено качество на живот (Статия 19).
Освен това трябва да се знае, че означението „Пълнозърнест“ на продуктите в хранителната мрежа е пълна простотия… Пшеничените зърна са смлени до фино брашно, за да имат подобни метаболитни свойства като тези при рафинираното зърно.
Мит 6: Наситените мазнини повишават нивата на LDL холестерол в кръвта и повишават риска от инфаркт
От десетилетия ни се повтаря, че наситените мазнини повишават нивата на холестерола и причиняват сърдечни заболявания.
Въпреки това няколко огромни научни проучвания показват, че наситените мазнини НЕ са свързани с повишен риск или смърт от сърдечни заболявания (Статия 20, 21, 22).
Истината е, че те повишават нивата на „добрия HDL“ холестерол, което е свързано с намален риск от заболявания (Статия 23, 24, 25).
Мит 7: Кафето е нездравословно и трябва да се избягва.
От много време насам кафето се смята за нездравословно, основно заради кофеина в него. Въпреки това повечето проучвания сочат, че кафето носи големи здравословни ползи.
Това може да се дължи на факта, че кафето е основният източник на антиоксиданти в диетата на много хора. По този критерий превъзхожда както плодовете, така и зеленчуците, взети заедно (Статия 26, 27, 28).
Хората, пиещи кафе, са по-малко застрашени от депресия, диабет тип 2, Алцхаймер, Паркинсон, а някои проучвания дори сочат, че пиещите кафе живеят по-дълго от тези, които се въздържат от него (Статия 29, 31, 32, 33, 34).
Мит 8: Яденето на мазни храни ви прави дебел. Ако искате да загубите килограми, трябва да приемате по-малко мазнини
Мазнините са това, което е под кожата ни и което ни прави меки и пухкави. Затова изглежда логично, че ако ядеш мазнини, ще натрупаш мазнини.
Но това зависи изцяло от контекста. Диети, богати на мазнини и въглехидрати могат да ви направят дебел, но не заради мазнините.
Всъщност диети, които са богати на мазнини (но са бедни на въглехидрати) водят до по-голяма загуба на тегло, отколкото диетите бедни на мазнини (Статия 34, 35, 36).
Мит 9: Диета, богата на протеини, повишава риска от заболявания на бъбреците
Често смятано е, че хранителните протеини увеличават натоварването на бъбреците и увеличават риска от бъбречна недостатъчност. Това схващане е грешно.
Но е вярно, че хора с установени бъбречни заболявания трябва да намалят приеманите протеини, но това не се отнася за здрави хора.
Множество научни статии сочат, че завишеният прием на протеини е напълно безопасен (Статия 37, 38, 39).
Всъщност високият прием на протеини намалява кръвното налягане и спомага борбата с диабет тип 2, които са основни рискови фактори за бъбречна недостатъчност (Статия 40, 41).
Да не забравяме, че протеините намаляват апетита и подпомагат загубата на тегло. Наднорменото тегло е още един рисков фактор за бъбречна недостатъчност (Статия 42, 43)
Mит 10: Пълномаслените млечни продукти са богати на наситени мазнини и калории, което увеличава риска за сърдечни заболявания и наднормено тегло
Пълномаслените млечни продукти са сред най-богатите източници на наситени мазнини и са много калорични. Поради тази причина постоянно ни е повтаряно, че трябва да ядем млечни продукти с ниско количество на мазнини.
Но научните проучвания не подкрепят подобни твърдения. Яденето на пълномаслени продукти не е свързано с повишен риск от сърдечни заболявания и дори намалява риска от надебеляване (Статия 44).
В страни, в които кравите са хранени с трева, яденето на пълномаслени продукти е свързано с намаляване риска от сърдечни заболявания с до 69% (Статия 45, 46).
Разбира се това не означава, че трябва да прекалявате. Тези проучвания сочат, че разумната употреба на подобни продукти не носи рискове за здравето, а точно обратното.
