Докога ще се кланяме пред икононата на Дякона, а духът на Апостола ще скърца със зъби сам самин в мрака на духовната ни немотия? Докога!
Вижте това стихотворение на Асен Йорданов:
СМЪРТТА
Народе???? Бе написал Левски
без нищо след това.
А ний гадаем и до днеска
безмълвните слова.
Какво е мислил да ни каже?
Завет, или псувня?
С тях искал е да ни накаже
за някаква вина?
Или е търсил да ни вдъхне
от свойта чистота.
В душите ни да не изсъхне
Смъртта за Свобода.
Докога? Докога, бе, мамка ви?.. Докога? Докога? А всички възклицателни е преглътнал у себе си. Щото и тогава, и днес, същият овчи народ пасе трева по медиите и разсъждава с робската си психика. И затуй много ни се иска да се наричаме петстотингодишни роби, живуркали и преживуркали в робия, да се вайкаме и самосъжаляваме, без да се замислим, че будните люде и тогава, и днес са били малцина, една шепа хора, на фона на 450 години общ сън и липса на жива история, на неосъзнато племе, на умствено ослепен народец, недорасъл до нация, без свяст, без четмо и писмо, без даскали, а само с едни клети свещеници, ритани по сетне и от гърци, и от турци и до ден днешен от сърбите в Западните покрайнини. Та докога ще търпим българското си робство???? Докога за всичко ще са ни виновни другите? Докога ще търпим собствените си кривици, недостатъци, слабости, некадърности, които ни пречат да въздигнем себе си над тая паплач, сред която живеем? Докога ще се кланяме пред икононата на Дякона, а духът на Апостола ще скърца със зъби сам самин в мрака на духовната ни немотия? Докога!
Румен Леонидов
