Бомбата с подаването на оставка от Първанов несъмнено имаше ефекта на С-4. Но като се успокоим от действието на политическия хексоген, идва ред на въпроса: каква е целта. На първо четене могат да се изброят няколко неща. Първото е медиен трясък, който да отекне в редиците на АБВ.
Изненадата е факт: оказва се, че дори верният му съратник Румен Петков е "хвърлен в оркестъра", както се изразяват в Плевенско. Акцията на Първанов по Нова тв е солова, никой не бил уведомен за нея. Все пак "взривът" има предистория и тя е, че разговор на висок тон в деня преди гласуването на дълга е имало. Първанов категорично е очертал своята позиция. Не скрил, че не му се нрави колебанието у някои депутати, включително и на социалния министър Ивайло Калфин. Първанов предупредил, че ако се получи разминаване в пленарната зала, това ще струва скъпо на депутатите и предупредил, че нищо не го бърка да подаде оставка. Никой обаче не повярвал, че говори сериозно.
На следващия ден очевидно страхът от партийния водач е остъпил пред изкушенията... Предимно материалните.
Какво се крие зад неочаквания сюжет с оставката?
1. Първанов покава, че няма страх от тези до и зад него.
2. Показва кой кара влака.
3. Стяга дисциплината, която била под всякаква критика след като депутатите влезли в Народното събрание.
4. Опитва да спре договорките, пазарлъците и откровеното пазаруване на депутати от АБВ. В средите на формацията се говори, че някои народни избраници се замогнали с по над 300 - 500 хил лв за четирите месеца откакто са в НС.
Георги Първанов подчерта няколко пъти, че моралът в политиката за него е над всичко. Красиво, наистина. Но зад тази фраза се крие познанието му за загнилост и корумпираност на тези, които населяват политическото пространство. Илюзии в това отношение той няма. Дори по отношение на своите от АБВ. Корпоративните и политико-мафиотските интереси често са над националните и това не е от вчера.
Точно Първанов познава този процес най-добре от всички. Или поне колкото Доган.
Негови съратници вчера коментираха, че ил силно разочарован от проф. Борислав Борисов, който уж трябвало да е един от стълбовете в парламентарната група. Той бе ректор на УНСС и негов съветник на "Дондуков" 2. Подкрепял до последно неприемането на 16-милиардния дълг, но се обърнал в последната секунда на 180 градуса. Какво го е накарало да се извърти по този начин, може само да се гадае.
Негови бивши съпартийци от БСП смятат, че сред аргументите със сигурност имат място и финансовите стимули. Те припомнят случая с луксозното жилище, което той придоби по мистериозен начин в кооперация на доцента от УНСС и бивша барета Алексей Петров-Трактора, на частната улица "Арарат". Той така и не можа да даде убедителен отговор за придобивката, но бе спокоен, защото го пазеше сянката на президента Първанов...
Най-изненадан от радикалното поведение на Първанов би трябвало да е Румен Петков. Той не само е нещо като говорител на АБВ и нейният лидер, но е и специалната връзка с парламентарната група и другите партии. Не е тайна, че Петков успява да постигне договорки с Борисов и Местан в доста сложни ситуации. Той не е депутат, но може да бъде видян в сградата на парламета по-често от някои народни избраници. Очевидно е, че с Първанов ще имат тежък разговор на "четири очи". Не е тайна, че някои от депутатите на АБВ смятат Петков за подходящ лидер, ако Първанов реши да тръгне по стъпките на Доган и стане почетен председател. Други обаче изключват подобен вариант, изтъквайки до болка силните властови амбиции на Георги Първанов. Те дори смятат, че в плановете му влиза и възможност да се кандидатира за президент (конституцията позволява, щом е прекъснал един мандат). Той бил убеден, че Борисов ще изгуби подкрепа заради повторното си участие във властта и продължаващото обедняване на българите. Тогава щял да удари неговия час.
В нова фаза навлизат и отношенията на Първанов с любимеца му Калфин. Калфин спомена, че ако се гласува дълга, няма да му е комфиртно в кабинета "Борисов 2". Дългът бе гласуван. Ще му трябват аргументи за оставането на министерския пост. Както и такива за запазване на доверието пред Първанов. Да видим.
Засега имаме оставка-бомба, привлякла като магнит публичното внимание. Гаргите в АБВ ли плаши Първанов, показвайки им, че е орел в сравнение с тях или се готви за скок във властта? До дни ще узнаем дали сензацията е медийна, дисциплинираща, театрална, тактическа или изпускане на нервите/парата. Засега е ясно само, че цялото ръководство на АБВ е решило да подаде оставка. Което означава, че е по-вероятно лисицата да се откаже да яде кокошки, отколкото да бъде приета. Най-малкото защото без Първанов, Петков, Калфин и още един-двама АБВ отива в моргата.
Така или иначе Първанов показа, че е играч, който знае как да си играе козовете. Едно е сигурно: в подобни сюжети моралът е най-малко желаният гост.
Борис Петков
П.П. В БСП да не бързат с радостните салюти и тостове. Циреят и при тях ще се пукне съвсем скоро. Олигархичният кръг и приятелите на Кой ще се опитат да овладеят партията изцяло и това ще доведе до междуособици и война с немалко жертви.
В ГЕРБ също да не прекаляват с аплодисментите, защото ги чакат тежки разочарования и неприятни изненади по веригата Борисов-Пеевски-главен прокурор-тайни служби-регионални структури.
