Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вече има ново име, а именно - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). „Кръщенето" на енергийния регулатор стана на второ четене на промените в Закона за енергетиката.
Припомняме, по-голямата част от тези изменения са насочени именно към КЕВР, за да стане тя по-ефективна и прозрачна. По тази задача вече ще работят не както до сега седем члена, а девет, съобщи нюз. бг.
Съществена промяна е и разделянето на комисията на две подкомисии. Едната ще отговаря за проблемите в енергетиката, а другата - за водния сектор. Ключово изменение е новият начин на избиране на комисарите в КЕВР, което вече ще бъде в ръцете на Народното събрание, а не както до сега - от правителството.
Нови са и изискванията за качества, които всеки член на КЕВР трябва да притежава, а именно - минимална образователна степен магистър, 10 години трудов стаж, от които поне седем в енергетиката или във водния сектор. Поне един от членовете трябва да има юридическо образование, а друг - икономическо. Това означава, че в срок от един месец след приемането на закона комисията трябва да има нов председател и нови членове. Кандидатурите могат да бъдат издигани от народни представители и от цели парламентарни групи.
Малцина народни представители останаха в пленарна зала по време на окончателното обсъждане на промените в Закона за енергетиката. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев спокойно четеше текст по текст закона, без сериозни дебати.
„Разделянето на КЕВР на два състава ще бъдат достатъчни и за последващ контрол", убеден е депутатът от ДПС Рамадан Аталай, според когото отговорното решение е да има две отделни комисии, а не както иска мнозинството - на 2 подкомисии.
Идеята на третите по сила в НС е след разделянето Комисията за водно регулиране да е към Министерство на регионалното развитие, а другата - както до сега - към енергийното ведомство. Предложението на ДПС не бе подкрепено и така ДКЕВР си стана КВЕР с две подкомисии към себе си.
Във връзка с новото име на енергийния регулатор, което е факт след премахването на думичката „държавна", Аталай напомни, че няма изпълнителна власт, която да не се изкушава да дава известни „съвети" на тази комисия.
„Вече всеки български гражданин ще знае кой зад кое решение е гласувал в ДКЕВР", се похвали от парламентарната трибуна пък народният представител от Реформаторския блок Мартин Димитров.
Той обърна внимание на това, че страната ни по принцип има проблеми със своите контролни и регулаторни органи, никой не е знаел кой как е гласувал и какво решение е взел. Той обясни, че с настоящите промени в енергийния регулатор няма да има открити и закрити заседания. „Вече всеки български гражданин ще знае кой зад кое решение е гласувал в ДКЕВР. До момента не беше ясно кой е гласувал „за" и „против"", повтори Димитров.
Той е убеден обаче и в това, че ако искаме реформа в България това, което се прави в ДКЕВР, трябва да се случи във всеки контролен и регулаторен орган.
