Георги Първанов, разбира се, няма никакво намерение да излиза, нито от АБВ, нито от лидерската си позиция. Защото АБВ е неговият инструмент за завземане на БСП. Колкото и този инструмент да е малък, както се вижда и крехък, БСП очевидно е в по-лошо състояние от АБВ, коментира пред Фрог нюз политологът Огнян Минчев.
Ето и целия коментар на политолога:
Играта на АБВ е много логична за малка партия, която е принудена да изпълнява посредническа роля. В АБВ се сблъскват две политически линии, но противоборството не е между Първанов от една страна и Калфин и другите от партията от друга. Тези политически линии се осъзнават много добре от всички участници в АБВ. Просто сега така са си раздали ролите.
Едната политическа линия е свързана с необходимостта АБВ да бъде част от властта. Защото само по този начин може да се утвърди и да натрупа необходимия ресурс, с който да осъществи на практика втората политическа линия, а именно – завладяването на БСП в най-добрия случай. Но упражняването на двете политически линии съвместно е трудно и това се видя по време на гласуването вчера на този прословут проектозакон за трансфериране на дълга.
От една страна Първанов е дал разпореждане да се поддържа опозиционна политика. Обаче ножът опря до кокала, когато и Патриотичният фронт зае опозиция, макар и с „въздържал се”, а ДПС изигра своя ултиматум и шантаж достатъчно добре. Тогава стана очевидно, че ако АБВ остане извън гласуването или „против”, предложение на правителството няма да бъде прието. Това би било нееднозначно излизане на АБВ от управляващата коалиция, както и самият Калфин подчерта.
В този смисъл загубата на властта можеше да доведе до нарастващи трудности в реализацията на втората политическа линия за АБВ. Овладяването на БСП ще стане много по-лесно и с много по-добър ресурс, ако АБВ тръгне към тази задача от позицията на властта. Именно необходимостта да се примирят тези две противоположни политически линии в малката партия АБВ, доведе до разиграването на този сценарий.
От тук нататък предстои да бъде разигран спектакъл на обяснения, на посипване на главата с пепел, на огорчение от страна на Първанов. След което, естествено че Първанов като го помолят известно време, ще се върне и ще каже: „Друг път да не правите така”, „за последен път се връщам” и подобни.
Първанов ще се върне начело на БСП, но това не може да стане по пряк начин, тъй като той твърде скоро напусна партията и това би било прекалено опортюнистично дори и за БСП. Връщането му на белия кон ще се осъществи индиректно чрез тези любими на Първанов коалиции, които той прави на обединени левици. Те ще го изведат по един заобиколен начин до лидерската роля в една подобна коалиция, която за начало ще бъде изпробвана на местните избори през есента на много места в България.
АБВ в момента е и в класическа роля на политически посредник и балансьор. От влизането и излизането на АБВ от мнозинството зависи много. Оттук също се пораждат тези
Конфликти в ролята на АБВ се пораждат, защото тя играе ролята хем като партия, претендираща да обединява левицата, хем се опитва да бъде посредник в осъществяването на властта. В последния четвърт век класическата роля на балансьор се играеше от ДПС. ДПС е партия, която не зависи от своята политическа популярност в българското общество. Затова тя по съвършено нагъл начин си позволи вчера да говори и да действа по един начин, а днес да го прави по абсолютно обратния без да счита за необходимо да дава обяснения на комуто и да било. За АБВ, която все пак зависи от електората на някаква левица, подобна безочливост не е възможна. Не по морални, а по технически и политически причини.
Разбира се има и един по-дълбок контекст на случващото. В България се води една непублична битка между множеството политически лобисти в петата руска колона с тези български партии, които застъпват по-твърда проевропейска и проатлантическа позиция на България. Дестабилизирането на настоящето управление би могло да се окаже поредно пропадане в спиралата на деградацията на българската държавност. Нещо, което обслужва много добре интересите на сегашната международна ситуация. Това оказва сериозно влияние върху фигури като Георги Първанов, който и през двата президентски мандата беше отявлено изявен проруски лобист, особено във връзка с енергийните проекти от Москва.
В случая тегленето на допълнителен дълг ще стабилизира управлението за следващите поне две години, което може би не влиза в сметките на Кремъл, който се нуждае от максимална криза и разделение в източната периферия на ЕС и особено на Балканите. Затова гласуването на депутатите на АБВ в полза на програмата за трансфер на дълга и вземане на нови заеми с цел запазване на мястото на партията във властта, отслабва надеждността на Първанов като руски лобист в България.
