ИНТЕРВЮ

Не ме смущават негативните коментари, притеснява ме по-скоро неразбирането, липсата на фантазия, казва за Фрогнюз актьорът, изиграл Апостола на свободата в новата лента „Дякон Левски”

- Промени ли ви по някакъв начин ролята на Левски?

- Промени ме в чисто човешки, в чисто мъжки план. Промени ме, за да започна да разсъждавам като тези хора, в духа на порядките и устоите, които Дякон Левски е имал. Не може две години да играеш тая роля и тя да не ти се отрази. Всъщност тъкмо за това съм толкова благодарен на ролята – че ми изясни някои неща за мъжеството и за българщината, за това какво значи да си патриот и какво значи да си мъж.

- А как се подготвихте за нея; изчетохте ли всевъзможни исторически източници или се доверихте само на сценария?

- Аз съм чел редица исторически източници, но независимо от това много от нещата не ги знаех – по отношение и на сценария, и на това, което беше изровено като факти не само около самия Левски, но и за времето, в което той е живял, за политическите течения през епохата, за използването на лошата ситуация в този момент, за влиянието на Турската империя, за ситуацията, в която се е намирала тя тогава и за хората, които са се възползвали от това – да безчинстват над народа, да измъкват природните ни богатства. За това не се е говорило много-много в училище, това го научих впоследствие.

- С какво екранният Левски се различава от историческата фигура?

- Екранният Левски е живият човек, този, който е бил в реалната ситуация, в реалната среда, с реалните врагове, а не само с лозунгите, с които го помним, не само с думичките, които са останали след него, не само с портрета, а с това, което е било физическото му състояние, както и душевното; от дете до израстването му, през всичките процеси, през които той преминава. За такива неща никой от нас не се е замислял, а то е нужно при един подобен продукт, за да се види характерът в по-пълна светлина; да видим как потъват мечтите му, как независимо от несгодите, той показва дух и само вярата му го е крепила, както и любовта му към хората и към България. Това са основни неща, важни.

- На това ли в крайна сметка се дължи противоречивата рецепция на филма?

- Точно на това. Защото ние сме свикнали още от училище, както и от всякакви източници да виждаме само един портрет и няколко лозунга, но това са думи, които даже не сме и осмисляли достатъчно…

- Смущавате ли се от негативните коментари; вкл. когато идват от родственици на Апостола?

- Не, по никакъв начин не ме смущават негативните коментари, когато са обосновани, разбира се. Разбира се, родствениците си имат своята претенция, но същевременно виждам как те се отказват от някои свои първоначални твърдения. Притеснява ме по-скоро неразбирането, вторачването в отделни елементи, без да се вижда цялата картина, липсата на фантазия за това, до което трябва да стигнеш. За извода, до който трябва да стигнеш. Ето, затова казвам, че до лозунга трябва да се стигне чрез действията, чрез думите, чрез тезата, която изгражда Левски. Само така може да се стигне осмислено до тези слова, които са останали след него. Тях ние ги знаем. Но ако просто ги изрецитирам, по-вярно ли ще е, отколкото ако сам стигнеш до тях и накрая си кажеш: „А-а-а! Спрямо тези действия, спрямо тези свои размисли той е достигнал до това прозрение, че да каже: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си!” Нали? Тоест, трябва да се провокира това съзнание. И метафората, и художественият ход водят до този резултат. За съжаление, не всеки е стигнал до него и затова ми е много мъчно. А за това дали се покрива представата за Левски от Веско Плачков, Максим Генчев и от целия екип, то е отделен въпрос. Но, когато хората говорят необосновано, ми става наистина мъчно, защото това е процес, който наистина бързо трябва да започне да се оправя в главите ни. Не казвам, че филмът е толкова висш, а зрителите толкова нисши, но фактът, че се бъркат основни неща, направо ме притеснява на моменти.

- Познавате ли вашия колега Димо Алексиев (първият избор за ролята на Левски – б.ред.)?

- Виждали сме се, запознавали сме се.

- Той написа в социалната мрежа, че има тотално неразбиране на личността на Левски от режисьорите и актьора. Какво е вашето разбиране за Левски?

- Не знам какъв е мотивът му за тези думи. Това е негово мнение, той има право на мнение, а аз уважавам Димо Алексиев като актьор. Всеки знае, че той има безспорни качества. Това, което се е случило, е в миналото. Аз наистина съжалявам, че той има такова мнение, защото доколкото знам, Димо Алексиев е щял да играе съвсем същата трактовка на образа на Левски. Но проблемът му е бил, разбрах от режисьора, че той се е оказал твърде висок. И заради това не е останал в тази роля. Съжалявам, че така се е случило, съжалявам и че има такъв коментар, но това е негово лично мнение и аз го уважавам.

- Впрочем плъзна слух, че ДПС е един от източниците, финансирал филма. Какъв е вашият коментар?

- Искам да знам кой го е казал това нещо и лично аз ще съдействам на продуцента, която измъкна семейни пари, тегли и заем, защото българска банка отказа да финансира филма. Лично аз мога да се занимавам с този, който е казал подобно нещо, но си има продуцент, който мисля, че със съответния адвокат в съда може да докаже истината, а въпросният човек да заплати една стабилна сума, че поне да се възвърнат парите по този начин…Откъде идват тези твърдения?

- Достатъчно е да хвърлите един поглед в интернет и там ще прочетете всички факти около тази теза.

- Вижте, продуцент на филма е Златина Филипова, която вложи лични и семейни пари в него, а онова, което не достигна, тя взе под формата на банков кредит. Всичко останало е долна лъжа, много долна лъжа и хората, които говорят тези неща, трябва не просто да се извинят и засрамят, но и да понесат някаква отговорност. Никой няма право да спекулира с тази тема и с Левски.

- Впрочем има ли опасност тази роля така да ви „натовари”, че да не може да се „измъкнете” от нея? Навремето Илия Добрев, който игра Левски дълго време носеше прозвище „Джингиби”.

- Не ми се вярва моят образ, моят лик да остане клиширан единствено и само като Левски, така че само с това да се асоциира името Веско Плачков. Едва ли, едва ли, при положение че сега започвам и нови репетиции, влизам в ролята на Стравински, надявам се да имам и нови предложения. В такова време живеем, че не може един актьор да остане само в една роля.

- А бихте ли се превъплътили в друг исторически персонаж?

- Всеки един качествен продукт, всеки качествен сценарий, който ми предложат, може да ме заинтригува. Ако е нещо, което има смисъл за живота на хората и аз съм удовлетворен, бих приел. Но ми е трудно да посоча конкретна историческа фигура. Ако някой режисьор ме види в определена светлина, с удоволствие ще изиграя и друг исторически персонаж, но нямам идея кой може да е това.

-  Вие загатнахте за новата си роля извън киносалона. Открехнете завесата малко повече.

- Сега започваме репетиции с режисьора Бойко Илиев на постановката „Пролетно тайнство”; сценарият е по Крис Грийнхалч. Аз ще играя Игор Стравински, а сюжетът е за историята на любовта му с Коко Шанел. Ще си партнирам със Стефка Янорова, с Параскева Джукелова, с Красимира Кузманова. Доколкото знам, пиесата ще обиколи много сцени навсякъде из страната. А премиерата ще бъде, разбира се, в Плевенския театър.