Преди да се стигне до Априлското въстание и въстанията в други балкански държави има жестоки трусове в Османската империя. Именно те довеждат до бунтовете, избиването на хиляди хора и в крайна сметка до обявяването на Руско-турската война през 1877 г.
Всичко започва от решението на Султан Махмуд II да реформира икономиката по капиталистически модел. Преходът е известен като "танзимат" и завършва с провал. През 1875 г. турският външен дълг досигнал колосалните за отова време 5,4 млрд франка. Високата порта се опитала да компенсира с вдигане на данъците и бунтовете не закъснели. През октомври 1875 г. Турската империя обявява частичен фалит.
Англия по това време вече доста вяло отстоява целостта на Османската империя, защото има интереси към Близкия изток.
Австро-Унгария пък заявява, че положението на Балканите е православен въпрос, който не я касае.
Германското правителство, бидейки в съюз с Австро-Унгария открито подтиква Русия към война с Турция. Както се изразил Бисмарк: "По-добре руският локомотив да изпусне парата някъде далеч от германските граници". Истината е, че в онази съдбовна за нас 1877 г. Бисмарк много искал Русия да влезе във война с Англия, но в крайна сметка се "съгласил" и на конфликт с Турция.
Съдбата ни
Съдбата на България била решена в лични разговори между Франц-Иосиф, Вилхелм I и Александър II, започнати още през 1872 г.
На 11 декември 1876 г. се открива конференция в Константинопол. На нея руският дипломат граф Игнатиев огласява проект за автономия на Босна, Херцеговина и България. По предложение на Австрия България е разделена на Източна и Западна. Автономията трябвало да се въведе от комисар, излъчен от великите сили.
По време на заключителното заседание на 23 декември Константинопол бил разтърсен от топовни гърмежи. В този момент турският външен министър Сафет паша обявава, че страната му вече има конституция и сама ще проведе нужните реформи.
Англичаните се съгласили, но руснаците скочили и поискали Турция да бъде заставена със сила да приеме автономията.
Хитрият Бисмарк веднага съветва Русия да започне война с Турция. Русия пък това и чакала, още повече, че вече била връчила ултиматум на Турция заради Сръбско-турската война. На 15 януари 1877 г. в Будапеща е подписана тайна конвенция, с която Австро-Унгария гарантира своя неутралитет. През април румънското правителство подписва договор с Русия да окаже военна помощ срещу Турция. Сърбия също се съгласява да помага. На 13 април Русия обявява мобилизация на 7 дивизии, които се присъединяват към готовите вече 20. На 24 април император Алесандър II подписва Манифеста за обявяване на война на Турция. Бойните действия обаче започват чак в края на юни.
Днес
Русофили и русофоби отново са актуални категории. Повече от 140 години крамолите в публичното и политическото пространство не спират. От славянски братя до идеологически противници, от освободители до поробители. Общественото съзнание отдавна изнемогва под глупавия натиск на едните и другите, на техните опити да манипулират исторически факти и събития, да изопачават документи и спомени. Злоупотреба с най-искрените чувства на българите си позволяват всякакви мекерета, докопали се до микрофон, парламент, власт и телевизионно студио. Щом критикуваш Путин си враг на Русия. Ако възхваляваш Путин - браво, патриот си. Превръщаш се във враг, ако наречеш КГБ репресивна машина, а Сталин комунистически сатрап. Ако пък не слушаш Йосиф Кобзон сутрин и вечер - не разбираш от музика (Някой може ли да каже в какъв точно музикален жанр са песните на този човек?) и демокрация.
Русофилите не обелат и дума за Исак Бабел, Михаил Булгаков, Марина Цветаева, Окуджава и Висоцки, заети да рецитират панагирици за обитателите на Кремъл.
Споровете "за" и "против" Русия ще продължат, докато има кръгове, които се облажват от рублата или долара.
Трезвите оценки не са силната страна на българското мислене. На тези, които мечтаят за Брежневото време и Москвичите и през ум не им минава да попитат водачите си, защо децата им са в Ню Йорк, Лондон, Париж и Берлин, а не в Москва, например. Защо летуват на Хаваите, остров Бали, Ривиерата, Баден-Баден и Цуг, а не в Сочи, Железноводск и Пятигорск. Питайте ги, да ви кажат. Ама не смеете.
Време е да заявим на зомбитата и техните кукловоди, че знаем разликата между съветофили и русофили. Всъщност те нямат нищо общо и взаимно се изкючват.
На 3 март ще почетем паметта на всички руски, румънски и финландски воини загинали в Руско-турската освободителна война. Поводът за тази война е Въстанието в Босна и Херцеговина, Априлското въстание и Сръбско-турската война от 1976 г. В тази война Турция воюва срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора. Войната е наречена Освободителна, защото успява да доведе до освобождаането на част от българите в Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.
***
Вярата и надеждата на българина към Русия
Посвещава се на руския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас -
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея -
благородна й целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!
Петко Р. Славейков
* Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.
***
Христо Ботев през 1875 г.
Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51
“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.
Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял”, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!
Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. –
Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество.
Екип на Фрог нюз
