Поддържайки наоколо безпорядък, човек се опитва да даде доказателства за собственото си съществуване, твърдят психолози. Пак те препоръчват генералното разтребване като терапия при депресия или неудовлетвореност.
Нежеланието да пораснем
Мивка, пълна с чинии, вестници и списания, пръснати по пода и дрехи, струпани на дивана в хола - склонността към неразбория обикновено възниква още в детството. „Майка ми е направо маниачка на тема чистота - споделя 34-годиш-ната Савина. - И до сега все чисти, разтребва нещо... Като малка се чувствах неуютно от нейния непрестанен стремеж към ред и стерилност и се стремях да държа собствената си стая разхвърляна." Немарливите хора отказват да се подчинят на традиционните представи за ред и чистота. Обикновено причина за това е асоциацията с детството им, когато родителите със заповеднически тон са им казвали: „Подреди си стаята!".
На подсъзнателно ниво безпорядъкът е лесен и удобен начин да символизираме нежеланието да пораснем и да поемем отговорностите на възрастни. Чрез хаоса демонстрираме своята безпомощност, като по този начин се надяваме да се появи някой друг, който да съумее да внесе ред в живота ни.
Начин да привлечем внимание
Такъв стил на живот е и неосъзнат опит да привлечем вниманието към себе си. Когато постоянно търсим нещо и се суетим, предизвикваме ангажираност и съчувствие у другите, твърдят терапевтите. Вместо да се занимават със собствените си задължения, околните се захващат да ни помагат. Разхвърляни са неуверените хора, те по този начин се опитват да заявят нуждата си от подкрепа и сигурност.
„Безпорядъкът се превърна в част от моя живот - разказва 32-годиш-ната режисьорка Кристина. - За мен това беше своеобразен бунт срещу ролите на баба ми и майка ми - техният живот се свежда до това да бъдат перфектни съпруги и домакини. Неразборията на вещите ме правеше доскоро щастлива, може би, защото в нея намирах отдушник от желязната самодисциплина, която работата ми изисква. Но после започнах да се дразня, че губя по много време, докато си намеря нещата. Тогава си казах, че е по-разумно да отделям по няколко минути, за да разтребвам вместо да си пилея времето в издирване на ключовете или документите. Записах се и на курс по фън шуй. Сега подреждането вкъщи не само, че не ми тежи, но го възприемам като игра, която ме забавлява."
Израз на егоцентризъм
Понякога, поддържайки около себе си безпорядък, човек символично се опитва да даде доказателства за собственото си съществуване, казва френският психолог Алберто Егер. Ако човек е семеен, то като „натрапва" своята разхвърляност на близките си, маркира своя територия. При подрастващите разхвърляната детска стая е своеобразен начин да заявят своята самостоятелност и независимост от родителските модели на поведение. Възрастните не трябва да ходят след детето си, за да разтребват, ако искат то да се приучи към ред и чистота.
При взаимоотношенията в двойката също не бива единият партньор да заема родителска позиция, като подрежда нещата на половинката си и постоянно му натяква, че е разхвърлян. По този начин може да му вмени чувство за вина. Подхождайте към ситуацията деликатно, например: „Аз ще разтребя кухнята, а ти иди да напазаруваш." Така по-лесно ще намирате общ език и ще съхраните добрите отношения в семейството.
„След развода си изпаднах в депресия - казва 36-годишната Мартина. - Обстановката вкъщи точно отразяваше душевното ми състояние - неорганизираност и хаос. Но да живея в подобен безпорядък, беше равносилно на това цял живот да робувам на тревогите от миналото. Тогава започнах отново да въвеждам ред в дома си, макар и с усилие. Постепенно вътрешното ми равновесие се възвърна." Подреждайки нещата около себе си, придобиваме усещането и за вътрешна хармония. Специалистите често препоръчват генерално разтребване на дома като терапия при депресия или неудовлетвореност. (Блясък)
