Едва ли някой в България разбира какво всъщност означава да отбележиш Деня на Освобождението на България от Турско робство в Босилеград. Това значи да ти скочат всички запалени сръбски историци и националисти, според които със създаването на Санстефанска България, Сърбия е загубила част от военните си придобивки. Това са думи на Иван Николов, директор на Културно-информационен център в Босилеград.
Имайки предвид, че всяка мечта за българска свобода тук, непременно се асоциира с отцепление и присъединение към България, става ясно защо КИЦ-а и аз като отговорно лице бяхме разкарвани почти три години по сръбските съдилища за отбелязване на 3-ти март в Босилеград и то само, защото на балкона на сградата на КИЦ бяхме сложили българския трибагреник. Ето защо отбелязването на 3 март в Босилеград е горещ картоф, който никой друг освен нас, не иска да поеме. За разлика, да речем от „безобидните“ 19-ти февруари или 24-ти май, които кметът на община Босилеград отне от КИЦ-а и под безучастния поглед на едни български чиновници, по своему ги опростачи и чалгализира. Така хем в София е „добър българин“, хем в Белград е „супер сърбин“, а за нас са оставени най-проблематичните за Сърбия исторически дати и празници от българската история. Независимо от това, отбелязването на 3 март е част от нашата културна програма и ние ще го отбележим и тази година, казва още той пред "Фокус".
Ще проведем исторически час с колегите от Македонския научен институт с цел отново да прочетем страниците за българското Освобождение и да се опитаме с исторически факти да обясним защо съвремието ни и е такова каквото не искаме да е, казва още той.
