Всичко в съвременния свят сочи, че европейците започват да кихат, щом отвъд Атлантика избухне грипна епидемия. Това показва и значимостта на американските президентски избори за Стара Европа.
Утре американците избират нов президент и с това и най-влиятелната личност в света. Интересът извън САЩ е огромен, тъй като също останалият свят знае, че освен за САЩ тези избори са важни и за неговото собствено бъдеще. Избирайки нов президент, гражданите на САЩ едва ли ще взимат под внимание ширещите се мнения в Европа или дори в Германия. Ако американските избиратели биха имали предвид чужбина, това ще бъде онази чужбина, в която страната им е преплетена по-толкова злополучен начин. На първо място Ирак. Може би Афганистан и Иран, несъмнено обаче също Израел и Палестина.
Наследството на Буш - свят в хаотично състояние
В пълна противоположност на това, което смятат за важно самите американци, останалият свят и особено Европа проявяват толкова голям интерес към президентските избори в САЩ, сякаш едва ли не от изхода на тези избори зависи тяхното собствено бъдеще. И това впечатление никак не е погрешно, тъй като не само глобализацията и не едва финансовата криза показаха всички взаимозависимости и това колко бързо европейците започват да кихат, щом отвъд Атлантика избухне грипна епидемия. Затова също и и съответните мерки за сигурност, които бяха взети в САЩ, са от изключителна важност също и за европейците, било във финансовия сектор, икономиката, природозащитни въпроси и, разбира се, в сектора на отбраната и политиката за влияние.
Досегашният господар в Белия дом показа дефицити във всички тези сектори. И накрая на неговото президенство светът не е станал по-добър и се намира в едно хаотично състояние. От това пострада на първа линия репутацията на САЩ, не само в Европа, но и в целия свят. Европейците искат отново да виждат в САЩ партньор, с когото да обсъждат проблеми и да ги разрешаваат с общи сили. При президента Буш това ставаше все по-невъзможно. Вашингтон действаше на своя глава без да се съобразява със съюзниците си, с ООН или с обичайната международна практика. От това произлиза и желанието за промяна в САЩ, както и интересът дали предстоящият изборен ден ще донесе тази промяна. Многобройни изследвания на общественото мнение показаха, че
протагонистът на промяната Барак Обама
е любимец на повечето европейци и че също и ислямският свят възлага на Обама надежди, тъй като си пожелава ново начало, един нов старт, който открива възможност за отношения на базата на равнопоставеност и на взаимен респект и един ден може би дори и приятелство. Може би всички тези надежди са малко наивни, тъй като верятно също и Обама няма да е в състояние да ги изпълни изцяло. Тези надежди обаче са израз на това, доколко дотегнало е на толкова много хора в света сегашното състояние на отношенията със САЩ, и израз на очакването, че с изборите започва един нов, един по-добър ден.
Наистина става дума "само" за избор на нов американски президент. Европа и някои други региони в света усещат обаче съвсем ясно, че при тези избори става дума и за тяхното собствено бъдеще. (ДВ)
