ИНТЕРВЮ

Нашият език носи смисъла на съществуването на народа ни, ако го нямаше, може би и нас, като българи, нямаше да ни има. Може би щяхме да бъдем просто чужденци за самите себе си, казва за Фрогнюз „Българка на годината” за 2015 г.

интервю на Ана Кочева

- Какво е да си "Българка на годината" извън България?

- Отличието „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска е изключително висока чест за мене, която ме прави горда – горда от извоюваната победа над всички неверия, като победа над  хилядите пречки и трудности, като доказателство, че богатството на един човек не се състои в неговото имане, а в културното и душевното му достойнство. Горда съм, че въжделенията и огромният труд на колегите извън пределите на страната продължава да  укрепва българската духовност, да развива чувството за национална принадлежност, и да създава нова българска духовна територия в съвременния глобален свят. Защото въпреки че страните от Европа се обединяват, всеки народ е длъжен да се стреми да запази езика, традициите и постиженията на своята култура. Защото,  както казва големият български писател  Тончо Жечев,  „Който не е отнякъде, той е отникъде!”  

А какво е да си "Българка на годината" в чужбина нямам представа. Времето ще покаже.

- Вие сте дългогодишен директор на Българското училище във Виена. Какви промени регистрирате у учениците си от различните емигрантски генерации?

- Едно от предимствата да си преподавател в българско училище зад граница е, че всяка година учениците ти са различни и това не позволява на рутината да навлезе в работа ти. Трябва непрекъснато да се съобразяваш с нивото на учениците, да си креативен и много вариативен. А промени има. Всяко поколение се отличава от предишното – така е било, така и ще бъде. Голяма част от децата при нас са родени в Австрия. И те носят чертите на едно вече интегрирано в австрийското общество поколение.  Децата, които идват от България, се сблъскват с една нова за тях действителност и за тях началото обикновено е трудно. С колегите констатираме, че все по-често идват ученици, които са недисциплинирани в час, нямат създадени навици за общуване и поведение в клас, често не проявяват нужния респект и уважение към преподавателя. Но за щастие всяка година имаме и чудесни, възпитани, умни и талантливи деца.

- Кои са най-големите спънки, които трябва да се преодоляват и как помага, или пък не, българската държава?

- Българските училища в чужбина, чийто брой днес надхвърля вече 220, са нова даденост в системата на българското средно образование.  Една реалност, с която трябва да се съобразяваме, а не да се правим, че не съществува. Затова в проектозакона за образованието, който в момента се обсъжда, тези училища  трябва задължително да са съставна част от училищата образователната система на България. Развитието на българското общество в последните 25 години го изправи пред нови реалности, с които то трябва да се справя, в това число и пред такива промени в образованието, които да осигурят успешната социализация на едно ново поколение българи, израстващо в чуждоезикова среда. Спешно ни е нужна нова концепция за обучението по български език в чужбина, теоретично обоснована, съобразена със социокултурните условия и целеполагаща и стандарти, и критерии, и методики. Учебните програми по български език и литература е необходимо  да се съобразят с  нашите реалности и да предложат ново обучение по българския език.

- Бихте ли дали примери за това?

- Първата стъпка в тази посока е изработването и установяването в учебната практика на национални стандарти за различна степен на владеене на български език, които ще рефлектират и върху адаптиране на държавните образователни изисквания за учебно съдържание. В последните години обучението по български език и литература в българските училища в чужбина се организира и провежда съгласно адаптирани учебни програми от І до ХІІ клас, утвърдени със заповед на министъра на МОН. На практика  "адаптирани" са хорариумите, адаптирано е времето за усвояване и упражнения на учебния материал, който остава почти непроменен.  Трябват ни действително адаптирани учебници и помагала. В това отношение съвместно с МОН започнахме да обсъждаме тази проблематика и се надяваме в най-скоро време да се появат и първите адаптирани учебници за българчетата в чужбина. И стигаме до най-болезнения въпрос – липсата на  учебници по български като чужд език за деца. Може ли на едно 14-годишно дете да преподаваш български език по буквара за 1-ви клас или по учебник за студенти!?  Такава е практиката.

Всички тези задачи чакат своето решение и ние очакваме помощта на българските институции.

- А има ли бъдеще българският език в Австрия?

-„Светът е голям и български се говори и ще се говори навсякъде“, докато има българи, които да го изучават, докато има всеотдайни учители, които да обучават нашите деца на техния майчин език, докато училища като нашето запазват българчетата българи и в чужбина.

- А има ли бъдеще българският език в България с оглед на нарастващата тенденция към нова емиграция?

Ирина Владикова е доктор на филологическите науки, работила е в Института за български език при БАН. Тя е един от първите преподаватели в българо-австрийското училище „Св св. Кирил и Методий” във Виена. Негов директор е от 2003 г. Има множество награди за принос в българското образование.