Кой казва, че нямало будители днес? Зависи. Ако питате управляващите, будителите се знаят. Властта ( в комбина с дежурни за целта интелектуалци, винаги готови да издигнат „правилната кандидатура”) посочва по своя воля добрите българи.
Лошите са международно известни, но тях управниците награждават косвено с обгрижване на интересите им чрез гарантиране на престъпната им безнаказаност.
В този смисъл на върха на държавата имаме антинародни подбудители. Общонационалният празник на народните будители е замислен в драматичната със своите братоубийства 1923-та година и е имал за цел да отличи заслужилите българи. В Царство България най-високото отличие, преди и след указа на Цар Борис, за цели 37 години, е връчено само на 61 заслужили. При царуването на Георги Първанов с днешния еквивалент на висшата държавна награда орден „Стара планина” са закичени рекорден брой нашенци ( „техненци”). С темповете, с които церемониал-майсторът на държавата раздава тези отличия ( в пълно съгласие с другарите си от правителството, което по закон прави предложенията след фарса с „инициативните комитети”), има всички основания да очакваме, че Първанов ще счупи и предишния си рекорд от първия мандат, когато успя да закичи 245 симпатични нему и на другарите му граждани-повече от достатъчно за един парламенент. Изборът на заслужилите показва що за Народно събрание би формирал държавният ни глава, ако зависеше само от него и от другарите му.
Сред повиканите на червения килим и пред телевизионните камери блестят бившият олимпийски бос Иван Славков, бившият олимпийски шампион по борба Боян Радев, бившият главен прокурор от живково време Васил Мръчков, бившият финансов министър от луканово време Белчо Белчев, бившият генерал от съветското военно разузнаване Петър Христозов, бившият министър на образованието от живково време Александър Фол, бившият соцтърговец с оръжие Петър Манджуков, бившият дългогодишен ( формално безпартиен) доайен на червената парламентарна фракция Гиньо Ганев, бившият „какво ли не” и несменяем шеф на НДК Христо Друмев, бившият адвокат на Майкъл Чорни и обявен от Станишев за „основател” на футболния отбор „Левски” Тодор Батков, бившият председател на съюза на художниците Светлин Русев и…настоящият мандатоносител Ахмед Доган. И за да не остане упражнението по припомняне на тези известни факти само в графата „ разни”, да се върнем към епизода на сръднята, която Ахмед Доган разигра през 2004-та. Когато Първанов се засили да награди Васил Мръчков, бившия главен прокурор от времето на „възродителния процес”, Доган изобрази възмущение и заплаши да върне своята „ Стара планина” . Точно в духа на арабската поговорка, планината отиде при Мохамед-сторено беше необходимото темане и президентът преподписа нов указ за награждаване на „възродителя” „само” с орден „Св.св. Кирил и Методий”. И Доган сит, и мандатът цял! Сега Първанов вече е скаран с Бойко Борисов и го атакува заради (наистина) непремерените му изявления за „възродителния процес”. Само че Първанов е сред учредителите и видните дейци на националистическата организация ОКЗНИ (създадена в началото на 90-те на вълната на подклажданите от БКП/БСП антитурски настроения).Той беше изпратен през 1994-та от БСП да превръща Кърджали, по собствените му думи, в „ Сталинград” ( уж срещу ДПС, но всъщност срещу българските турци, които местните избиратели с лекота разпознават като ДПС). Да, на всеки може и трябва да се признае правото да се променя, но искрено, доказано с действия и не …непрекъснато. Това право си поиска в едно от поръчковите си интервюта самият Първанов по повод незабравимата му дружба с Милошевич, за която като „натовец”, макар и бивш предводител на антинатовски митинги, май съжалявал. Но след като през 2004-та, 10 години след „сталинградската му битка” в Кърджали, отново се прояви като фен на „възрожденското” минало, чрез награждаването на Мръчков, някак си не му отива да прави забележки на Борисов. Защото е доказан рецидивист в тази област.
Както се вижда, разсъжденията по темата за народните будители и антинародните подбудители, не са самоцелни. Те „само” целят в десетката: обясняват уж необяснимия феномен на прословутото днешно българско недоверие, скептицизъм и непризнаване на авторитети, наричани от нашите деди будители.
Иво Инджев
