Големият български писател си отиде от този свят 11 дни преди да навърши 88 години. Един от последните класици в нашата литература остана верен до последните си часове на изкуството, човечността, почтеността и далече от користните страсти на ежедневието
Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 година в София, завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски”. Преподава естетика в Художествената академия, където е избран за професор през 1954. В своя богат творчески и житейски път той е бил заместник-главен редактор на вестник „Стършел”, главен редактор на списание „Художник” и главен редактор на вестник „Литературен фронт”. Райнов е културно аташе в Париж през периода 1963 – 1970 год. Приживе Райнов споделя,че това е бил един от най-красивите и пълноценни моменти в неговия живот. Завинаги в съкровищницата на българската литература ще останат криминалните му романи „Денят не си личи по заранта”, „Умирай само в краен случай”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Господин Никой” и „Тайфуни с нежни имена”. С невероятен, енциклопедичен стил, Райнов докосна онези висини в изкуството и литературата, които се отдават на малцина. В своя роман „Ченге втора употреба” бе написал: „Цялата природа е така устроена, че да крие от живите същества голямата истина.” Той я бе видял и сега вече е при нея завинаги.
"ФН"
