Районният съд по последния постоянен адрес на наследодателя ще е компетентният орган за издаване на европейско удостоверение за наследство. Ако няма такъв адрес, удостоверението се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – от Софийския районен съд, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.
Това предвижда проектозакон за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който днес е публикуван за обсъждане на сайта на Министерството на правосъдието в рубриката „Нормативни актове“.
Проектът предвижда създаването на Глава петдесет и осма „б“ в част седма на ГПК „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“, с която да се създаде подходяща вътрешна уредба, позволяваща приложението на Регламента (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Този регламент, който се прилага при наследяване в случай на смърт, цели въвеждането на единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, както и признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в тази област.
Регламент (ЕС) № 650/2012 започва да се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на/или след 17 август 2015 г. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента. С преходна разпоредба към законопроекта за промени в ГПК се предвижда, че той влиза в сила от 17 август т. г.
Издаването на европейско удостоверение за наследство може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си, доколкото с това удостоверение ще помага за по-бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза. Издаването на такова удостоверение не е задължително, то не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда еднакви правни последици във всички държави членки.
Регламентът предвижда, че вътрешно компетентен за издаване на удостоверението следва да бъде съд или друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.
Възлагането на районния съд да издава европейско удостоверение за наследство е мотивирано от обстоятелството, че към момента единствено районният съд има компетентност по въпроси свързани с наследствените правоотношения. Освен това, районният съд има богат опит в разглеждането на дела с международен елемент, определянето на обичайно местопребиваване, както и притежава компетентност за извършване на процесуални действия по събиране на доказателства и връчване на документи в други държави членки.
Удостоверението за наследство, както и отказът да бъде издадено, ще подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването. Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.
Законопроектът предвижда също така, че признаване и изпълнение на чуждестранно съдебно решение, постановено в друга държава на ЕС, може да се иска от съответния окръжен съд – по постоянния адрес на заинтересованата страна, съответно – по постоянния адрес на длъжника. И към момента първоинстанционен съд по тези молби е окръжният съд.
