И държавните, и частните дружества в енергетиката, в т.ч. и ЕРП-тата, имат нуждата и задължението да инвестират, за което са нужни пари. Същевременно това, което излиза на преден план в енергетиката, е повече социалният фактор. Забравя се основният факт, че липсата на ток е много по-страшна от скъпия ток и днешната ситуация е абсолютно доказателство за това. Убеден съм, че хората, които страдат поради липсата на ток в момента, не ги интересува толкова цената, колкото да могат да посрещнат жизнено важните си нужди, коментира пред Фрог нюз експертът по енергийна политика Славчо Нейков.
Визитка:
Славчо Нейков е председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. В енергетиката има над 20 години стаж. Бил е комисар в ДКЕВР, главен секретар на енергийното министерство, експерт в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел и директор на Секретариата на енергийната общност във Виена. Славчо Нейков е работил и като прокурор и юрисконсулт.
Интервю на Ренета Попова
- Повече от 850 населени места бедстват без ток. Г-н Нейков, как ще коментирате кризисната ситуация в страната?
- Безспорно основните приоритети към момента са свързани с грижата за хората по места, за бързо възстановяване на комуникациите и на електрическото захранване. Видно е, че и държавата чрез своите институции и съответните дружества правят всичко възможно в конкретния случай за бързо преодоляване на кризисната ситуация и това сега е най-важното. Същевременно обаче бедственото положение напомня още по-силно принципни въпроси, които не обсъждаме за първи път. Освен това, което се дължи на природата, срещу която човек може да се бори само донякъде, има друга съществена причина, която допълнително усложнява ситуацията. Това е недостатъчната възможност на съответните дружества да инвестират, вкл. и в енергийните мрежи, което се дължи на грешна ценова политика и недостатъчно адекватна регулаторна рамка в нейната комплексност. Искам да подчертая, че проблемите до голяма степен се отнасят и до държавните, и до частните дружества – при това не само до тези, които управляват мрежи. Цената на електроенергията на практика не покрива всички разходи, а регулаторният режим не създава възможности за осъществяване на нужните инвестиции. Докато няма принципна промяна в подхода, докато не се отчетат реалните нужди на дружествата, които трябва да имат достатъчно средства за инвестиции и докато цената на тока не се доведе до ниво, което да покрива разходите със съответна възвращаемост, ситуацията в сектора ще продължава да се влошава.
- Ще издържи ли електропреносната ни мрежа и в какво състояние е тя сега?
- Нямам достатъчно познания и информация, за да коментирам конкретното състояние на електропреносната и разпределителните мрежи – това могат да направят най-добре от ЕСО и ЕРП – още повече, че в момента електрическите мрежи са сериозно уязвими само на определени места в страната. Тази уязвимост е най-болезнена при електроразпределителните мрежи, защото хората я усещат непосредствено като стоят на тъмно и студено и не могат да си приготвят храна. Не трябва да забравяме и нещо друго – към днешна дата тежкото положение е в Смолян и Кърджали и региона, утре може да бъде в Силистра, вдругиден - в София. Затова не трябва да се напомни, че конкретните проблеми, свързани с енергийната ни политика, се отнасят за всички електропреносни и електроразпределителни мрежи, независимо от собствеността на дружествата, които ги управляват – така те са свързани както с държавната ЕСО, така и с частните ЕРП; принципните проблеми обаче се отнасят до всички участници на пазара. Основният извод към днешна дата за мен е, че има ценово изкривяване, което – освен всичко останало – не позволява нормална инвестиционна политика. И днес това е видимо и болезнено чувствително за стотици хиляди наши съграждани.
За да не звуча прекалено субективно, ще напомня още нещо. Миналата година излезе изследване на ЕВРОЕЛЕКТРИК за различните компоненти в цената за енергия в държавите от ЕС. И тогава посланието им беше, че имаме „невъзможно ниски цени за мрежа“. Не просто такива, които не позволяват инвестиции и развитие, а такива, при които е невъзможна дори нормална експлоатация и поддръжка. Въобще не ми се коментира фактът, че в предходни одитни доклади на електроразпределителните компании им се търсеше сметка защо са закупували високо проходими леки автомобили. Ами ето, за такива ситуации са им необходими, работата им не e концентрирана в района на жълтите павета - за разлика от тази на политиците.
- Пред какви опасности сме изправени, ако цената за електроенергия не бъде актуализирана?
- Първата реална опасност е съществуващата днес критична ситуация да се прояви и друг път дори и без такива екстремни за страната ни природни условия. Втората опасност е ефектът от този ценови дисбаланс да продължи да се мултиплицира и вместо да се търсят принципни решения, да се търси по-скоро кой да бъде набеден за виновен. Така въпросът е свързан не само с екстремни ситуации, а със стратегическия подход.. С последните промени в Закона за енергетиката се засилва контролния елемент спрямо участниците на пазара и най-вече по отношение на ЕРП и електроснабдителните дружества. В контролирането по принцип няма нищо лошо, но трябва да има баланс между ролята на държавата и в посока контрол, и в посока създаване на условия за развитие на сектора, при това на пазарни принципи. Вторият елемент засега се губи. Към това бих добавил и факта, че съществуващата ценова политика, при която цените не покриват разходите, не стимулира енергийната ефективност, която също би трябвало да е водещ приоритет.
- Какви краткосрочни мерки за справяне с извънредната ситуация смятате, че са нужни?
- Ако става въпрос за конкретната кризисна ситуация, непосредствените и неотложни действия са разписани в правила и процедури за действие при кризи. Вижда се, че има добра координация между различните институции и дружествата и са мобилизирани всички възможни аварийни екипи и в ЕСО, и в разпределителната компания в бедстващите региони. Защото ситуацията е екстремна. Въпреки, че не се споменава конкретната цифра на засегнатите, явно е, че тя засяга десетки, възможно е и стотици хиляди души. Освен моментната реакция, въпросът е какво да се направи така, че да не чакаме следващата криза да ни подсети, че сигурността на енергийната система изисква регулаторна среда и инвестиции. Затова в краткосрочен план се надявам, че новият състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, който очакваме да бъде избран съвсем скоро, ще направи спешна ревизия на регулаторния режим без политическа намеса с цел да представи обективна картина на състоянието на дружествата и на състоянието на пазара. Бъдещата Комисия в краткосрочен план трябва да разгледа нещата принципно и да пристъпи към промени в регулаторния режим, там, където това е в нейните компетенции, или да прецени съвместно с другите институции промяна на закона, ако това е необходимо. Крайната цел на тези промени следва да бъде утвърждаването на подход, който дава възможност и за ефективно изпълнение на оперативните задължения на дружествата, и за планиране на нужните инвестиции – а това предполага адекватно ценообразуване и създаване на ефективни условия за работа и пазарно поведение на всички участници на пазара.
- А в дългосрочен план?
- Бих казал, че в средносрочен и дългосрочен план това, от което държавата има остра нужда, е стабилно развитие на сектора на база съвременна оценка на нейните стратегически приоритети в областта на енергетиката, включително и в контекста на борбата с кризисните ситуации в сектора. Въпросът е многопластов и не се отнася само до сигурността на елекроенергийната система и въобще на електроенергийните и газовите мрежи при екстремни ситуации в следствие на природни фактори. Той се отнася до по-комплексна оценка от гледна точка на различните видове рискове, които имат и други измерения, освен природния фактор. Необходимо е да се гарантира техническото обновяване на мрежите, тъй като те могат да паднат и просто от износване. То може да се дължи и на повишено потребление, и заради промяната и развитието на технологиите, и на редица други обстоятелства. Дружествата имат нужда от пари и за инвестиции, а това, което излиза на преден план, е повече социалният елемент. Забравя се основен факт – липсата на ток е много по-страшна от скъпия ток. Днешната ситуация е абсолютно доказателство за това. Аз съм убеден, че хората, които буквално нямат ток в момента, не ги интересува толкова цената. Те искат да стоплят семействата си, да имат възможност да си приготвят храна, да имат възможност да поддържат някакъв сносен режим на живот. Това, разбира се, не означава безконтролност при ценообразуването, но означава ценообразуването да не почива на социални, а на пазарни принципи – каквото, между другото, е и изискването на закона.
- Смятате ли, че това ще се случи?
- Разбирам, че поради падналия сняг и последиците от това държавата в момента е в кризисна ситуация и стискам палци на министър Теменужка Петкова и на всички други държавни институции и на търговските дружества да се справят по най-оптималния начин с положението. Ситуацията обаче напомня, че трябва да се променят основополагащи елементи за развитието на енергийния сектор. Трябва да има по-малко политика и повече бизнес, който не се затормозява ненужно, а работи в условията на ясни правила в съответствие с изискванията на пазара. Изключително важният въпрос за енергийно бедните следва да се решава от държавата в контекста на социалните й функции, които не бива да пречат на пазарното развитие на енергийния сектор.
