В свое писмо ген. Стефан Стефанов коментира уволнението на шефа на служба "Военна информация" Веселин Иванов от министъра на отбраната Николай Ненчев. Той критикува министъра за необмислените му действия срещу цяла една институция.„Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...”, завършва с препоръка на Левски към военния министър бившият шеф на военното разузнаване .
Ето го и цялото писмо на ген. Стефан Стефанов, бивш шеф на службата, публикувано в Otbrana.com
Спомням си, когато Ви срещнах през януари Вие ми направихте добро впечатление. Показахте загриженост...Говорихме за проблемите на запасните...за армията и за...Левски. Отправих Ви покана, която предварително бях убеден, че ще приемете, но няма да присъствате. Ставаше въпрос за Дякона, 18 февруари..., поредната годишнина от неговата мъченическа смърт. Запасното войнство и неколцина интелектуалци, упорито и неподвластни на политическата конюнктура в страната, ежегодно отбелязват, по подходящ начин, гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Вие знаехте за това, защото мероприятието се провеждаше, както всяка година, в подчинения Ви ЦВК, за което бяхте предварително информирани. Вие не дойдохте, както и редица министрите на отбраната преди Вас. Вашите заместници – също, основателно, т.е. оправдателно, не намираха за нужно да присъстват. Разбирам ги. Левски е твърде голямо натоварване за тях. И изпитание. Не се изненадах. Заболя ме, че между Вашите заместници има един, който се присламчва, когато има интерес, към тия, които са завършили Военното училище, с името на Левски. Когато се чества Левски обаче, той отсъства. В конкретния случай беше сериозно „ангажиран”, на ски,...на Боровец. Основателна причина..., според него, а вероятно и според Вас. Въпрос на лични предпочитания. Дори и когато говорим за Левски.
Изумен съм обаче от Вашите последни решения по отношение на Военното разузнаване. Защо ли? Защото две трети от личния състав е завършил Военното училище (понастоящем НВУ) „Васил Левски”. Останалата една трета се е дипломирала в цивилни университети, в България или в чужбина, а не в школи на КГБ и през 2025 г. или 2030 г. ще бъде публично разкрита от комисията на Евтим Костадинов. Но това е друга тема. Нещото, което все още не мога да повярвам е, че сте на път да преотстъпите без каквато и да е съпротива, контрола на единствената Ви подвластна и бленувана за много Ваши колеги, министри, външна разузнавателна служба, на друга политическа сила, извън Министерството на отбраната.
Господин министър, моите уважения, но Ви мислих за по-мъдър. Поне така изглеждате. Респектиран съм от историята на политическата партия, която оглавявате и спирам до тук с моите оценки. Не зная дали осъзнавате, но Вие ще бъдете министър още няколко месеца, или година... а, след това, ще бъдете гражданинът Ненчев. Консултирайте се с бивши Ваши колеги, също министри, как се чувстват неудобно за свои решения, взети преди време, от позициите, на които сте Вие сега. Как се срещаме по улиците, с наведени глави или с гузен и блуждаещ поглед. И въпреки, че Вашият колега, министърът на образованието, не признава руските класици, аз ще ви цитирам един неизвестен за него писател – Чехов: „Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено”.
Господи министър, Вие загубихте доверието на голяма част от запасните. След като нямаме достоен и отговорен президент, т.е. Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, ние не разполагаме и с независим министър на отбраната. За Ваше сведение, аз лично съм заинтересован полковникът от резерва Веселин Иванов да бъде освободен, защото той беше назначен на моето място, а аз бях уволнен. Кандидатурата му беше издигната от бившия министър на отбраната Аню Ангелов, т.е. от партия ГЕРБ. Официално обявените мотиви на г-н Ангелов бяха, обърнете внимание, „да се отвори черната кутия” и разкрият „нередностите” в дейността на службата. Реалните причини – политически. Аз не бях член на партия ГЕРБ. За това и приех решението, все пак, за обосновано, по отношение на смяната ми. „Кутията” беше отворена и „нередности” не бяха констатирани, но никой не се интересуваше от това. Дори и аз. Нямаше смисъл.
Веселин Иванов е професионалист. С богат опит. Назначението му беше сполучливо. Всичко останало е второстепенно. Особено в разузнаването. По тази причина не търсете за Вашите необмислени действия, аргументи в дейността на службата. И помнете - военното разузнаване е институция, която трябва да се ръководи компетентно, защото е подчинена не на кой да е, а на министъра на отбраната. А той няма право на грешки, тъй като, всяка една от тях, се заплаща с кръв. Ако е действително министър, с достойнство...
И понеже започнах с Левски, бих искал да завърша с негова мисъл, от личната му кореспонденция – „Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...”.
Пазете се господин министър...Пожелавам Ви успех,...докато сте министър.
С уважение – бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов, бивш зам. директор на Служба. „Военна информация”.
