На 8 юни 1949 г. е публикуван революционният политически
роман на Джордж Оруел „1984”
Ирина Калчева
Антиутопичният роман „1984” на английския писател Джордж Оруел (псевдоним на Ерик Артър Блеър) е публикуван на 8 юни 1949 г. Книгата е преведена на 62 езика. Сюжетът й оказва толкова голямо влияние върху обществото, че се ражда терминът „Оруелиански”, с който се описват всички действия или организации, напомящи за тоталитарното общество, изградено в романа, а фразата „Големият брат те гледа” се превръща в метафора за всяка форма на наблюдение и контрол от страна на властта. „1984” е революционно и политически опасно произведение. Поради това е забранено в библиотеките на много държави, особено при тоталитарните режими.
В своята книга Оруел рисува картина на една дистопия (антиутопия), базирана в близкото бъдеще – 1984 г. Въображението му създава футуристични технологии като телеекраните, които се намират на всички обществени места и частни домове, чиято цел е единствено да обслужват системата, упражнявайки непрекъснат контрол върху членовете на партията и масите („пролите”), а не да повишават стндарта им на живот. Властта разработва сложни стратегии, като например вечната война, за да лиши пролите от образование и възможността да осъзнаят, че съществува по-добър живот. Целта на управляващата фракция е да задържи властта си над Океания завинаги. Главен герой на творбата е Уинстън Смит, през чиито очи читателят наблюдава света от 1984 г. Във втората част на книгата e описана забранената сексуална връзка на Уинстън с Джулия и неистовото му желание да се разбунтува срещу Партията, а в част трета той е заловен и затворен в Министерството на Любовта, където е изтезаван, за да промени възгледите си.
В романа „1984” Оруел разказва историята на Обединеното кралство след Втората световна война – в страната избухва гражданска война, а после е присъединена към новата велика сила Океания. Тоталитарната държава Океания изгражда недвусмислен паралел със Сталиновия Съветски съюз и Хитлерова Германия – подчинението на индивидите на Партията и рязката граница между нейните членове и всички останали, култа към личността (Големият брат, чийто образ е вдъхновен от Сталин и Хитлер), Лагерите на радостта (алегория за концлагерите и съветските гулаци, Мисловната полиция (взаимствана от Гестапо и НКВД), Младежката лига (съответстваща на Хитлеровата младеж и пионерите) и т.н. Друг характерен белег, предаден в книгата, е повсеместната пропаганда, упражнявана всеки ден над населението. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели, е станала нарицателно за пълна и безкомпромисна полицейщина.
