За кой ли вече път нагло убийство потресе нормалните хора. Сега жертвата беше младо момиче във Велико Търново, органите пак се разтърчаха на пожар и набързо хванаха мургав субект, който за един разпит време си призна всичко и се оплака, че бил тормозен в ареста.
Гадна работа, от която само Господ може да ни пази, защото няма кой друг – държавата ни, както обикновено, е заета с по-наложителни дейности.
Впечатление обаче ми направи и нещо друго – коментарите за трагедията из форумите в интернет. Поне три четвърти от тях апелираха да бъде върнато смъртното наказание за такива като арестуваното същество.
Спорът се разгоря като раздухана жарава както винаги, когато ни сполети нещо такова. Хората с право са гневни, търсят изход от положението, дават съвети. Само че не му мислят много, палят се и са сигурни, че имат право.
Добре, нека предположим, че се върнем в миналия век, дори в Средновековието, и приемем убийството за правосъдие. Не знам обаче колцина от привържениците на това наказание биха се наели да го изпълнят. Един на милион? Или един на хиляда?
А вие лично? Добре, да предположим, че всеки е способен да убие някого дори не за парите, които се полагат са свършената работа, а само заради принципа. И с какво тогава ще се различава от него, след като няма за нищо живота на другия?
Този въпрос става доста по-важен, ако си го поставим като общество от цивилизовани личности. Дали не е по-голямо наказание, ако до естествения му край три пъти на ден напомняме на убиеца какво е извършил? Дали за него няма да е по-безболезнено да умре? Дали за нас не е по-лесно да поръчаме на някого да го ликвидира и да го забравим, докато се появи следващият? А ще можем ли – не като индивиди, а като общество – да попитаме някое момиче с микрофон: „Като ме гледаш, приличам ли ти на убиец?” Всъщност на какво ще приличаме?
Но това са морални терзания, които нямат юридическа стойност нито за съда, нито за отделните кръвожадни индивиди. Моралът отдавна е нещо съвсем различно от законите и правосъдието. Поне у нас. Затова ще го оставя настрана и ще попитам още нещо. Вие, дами и господа, наистина ли вярвате, че нашата препрекрасна съдебна система е безпогрешна? Лесно е шест пъти да търсиш някого и да не го намираш, а на седмия да го откриеш за два дни. Лесно е той да си признае всичко, да го обвиниш, да сключиш сделка с него, да го осъдиш и убиеш. Ами ако след време се окаже, че е бил невинен?
По света има безброй подобни случаи. Сигурно ги има и у нас. Но когато вече си отнел живота на някого, не можеш да му се извиниш и да му платиш обезщетение. Такава грешка няма как да бъде поправена. Тогава?
Тогава не бързайте да искате смъртта на никого. По-добре застанете пред огледалото и попитайте оня, когото виждате: „Приличам ли ти на убиец?”...
Любомир Методиев
fakel.bg
