На четвъртата годишнина от трагедията във Фукушима, Япония е домакин на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия. Глобалният форум се провежда в японския град Сендай, в най-засегната провинция от земетресението преди четири години. Форумът се счита за един от трите важни форума на ООН за тази година, които са свързани с едно глобално укрепване на нашата планета и човечеството. Българският комисар Кристалина Георгиева, която присъства на форума, коментира по БНР:
Предговорите продължават. Амбицията ни е да имаме документ, който ни позиционира за по-сериозна работа в предотвратяване и намаляване на рисковете. Всички виждаме, че светът днес, а и още повече утре, е подложен на шокове, които тези, които сме родени преди повече от няколко десетилетия, не помним. За да можем да се справяме с тези шокове трябва съществено да променим отношението си към рисковете. Трябва да можем да настроим цялото общество, всички сектори на икономиката да са готови за тях и когато най-лошото се случи, да се ограничат човешките жертви и щетите за икономиката. Днес сме на форума, а във Вануату има циклон пета степен, унищожителен. Това е само 2 години след като имаше пета степен циклон във Филипините. За това е и нашата делегация тук, настояването за документ, който има някакъв елемент на задължителност и това, което е оставено доброволно в него, да бъде обект на преценка - да можем по някакъв начин да следим изпълняват ли се тези задължения, които сме поели или не.
Разбира се, преговорите ще завършат с успех, т.е. ще има документ. Да се надяваме, че той ще бъде толкова амбициозен, колкото тук днес от трибуната от името на ЕС обявих, че ние, нашите страни, искаме да го видим.
След инцидента общественото мнение в Япония е негативно настроено към ядрената енергетика, но правителството иска да отвори някои централи. Според Георгиева обаче всички народи са взели поуки след кризата с „Фукушима“?
Вие знаете, че в Европа се проведоха стрес тестове на всички наши ядрени централи. За всички тях оценката беше, че те са безопасни, няма нужда нито една от тях да бъде затваряна, но към всички имаше препоръки. Тук, в Япония, спорът за това да се пускат или не ядрените централи –за „Фукушима“ не става дума, става дума за други, които бяха затворени – е доста напрегнат. От една страна хората се боят от природно бедствие, което може да повтори случая, а от друга - борбата с климатичните изменения изисква да се съкращава използването на нефт и въглища.
Това е много труден, много сложен въпрос не само за Япония, а за целия свят. Това, че в документа няма специфични секторни препоръки се дължи на факта, че той изисква оценка на рисковете и, на тази основа, определяне на действия, специфични за всяка страна. Ние в ЕС миналата година приехме законодателство, в което задължихме нашите страни-членки до 2015г., до края на 2015г. да направят оценка на рисковете си, както и на капацитета си да се справят с тези рискове. Ние смятаме, че това трябва да бъде задължение на всички страни. За съжаление тук има доста голяма съпротива към такива задължителни, дори и в широк времеви период задължения, които, ако не бъдат приети, ни поставят пред опасността от пожелания да отидем към немарливост и от немарливост към това да поставим хората пред риск. Ще продължаваме да настояваме в оставащите дни тук в преговорите , ако те не са задължителни, най-малкото да има задължителен мониторинг на това кой какво прави.
Много от големите катастрофи като Фукушима“, сондата „Дийп уотър хърайзън“, спирането на тока в индия са свързани с индустрията и се повтарят. В този смисилъ индустриалното лоби понякога действа даже срещу собствения си дългосрочен интерес, коментира еврокомисарят:
Индустриалното лоби действително работи понякога срещу даже собствения си дългосрочен интерес. Но това, което е много интересно да се види тук, е, че бизнесът има и друго лице. Има много, които присъстват тук от страна на бизнеса, с желанието да видят промени. Те се боят от разрушителното влияние на промишлени и други производства, за това, че се унищожава капацитетът на райони, които са от голямо значение в свързаните вериги на промишлеността. Спомняте си, че, когато в Тайланд имаше наводнения, с 2,5% падна промишленото производство в целия свят. Също така застрахователната индустрия е много активна. Те разбират, че ако няма промени, ако не се стигне до това да се отнасяме по-отговорно към превенцията, това ще доведе до невъзможност за някои от тях да застраховат, т.е. те не могат да си позволят лукса да не се впишат в този дебат. Опитваме се да дадем на тези прогресивни гласове повече място, така че в крайния резултат те да бъдат чути.
Живеем в свят, който много се промени. Рисковете са много по-големи и това вече се разбира от политици, разбира се от обикновените хора. Обществото се е събудило, от се е събудило и у нас в България, коментира Георгиева. Ще работим буквално ден и нощ за възможно най-амбициозния резултат от Сендай, обеща тя. Много от развиващите се страни, като Филипините и островните държави също са ‚за“ по-амбициозен документ.
В миналия програмен период 6.5 млрд. са отишли в инвестиции за намаляване на риска от бедствия в ЕС, коментира Георгиева и призова към по-добра употреба на този ресурс и в настоящия програмен период. За 13 години в Европа са станали две големи наводнения, които би трябвало да стават по веднъж на 100 години, отчете тя:
Знаем че имаме големи възможности. За следващия период са 32 млрд. лева на разположение на страната ни. Нека да направим така, че превенцията на местно ниво да бъде реализирана така, че когато се случва най-лошото, най-малко да патим от него.
България трябва да направи оценка на рисковете си и къде те са най-големи. Това дава възможност да предложи в проектите, които изпълнява, превантивни мерки. Всичко, което финансираме за дългосрочно изпълнение и ползване, трябва да има и оценка на риска какво може да се случи при променящ се климат.
Някои проекти за превенция могат да бъдат привлекателни и за частно инвестиране, коментира Георгиева.
