През последните месеци някои български политици така се увлякоха в неспирната употреба на думата "реформа", че я превърнаха в омръзнало на публиката досадно клише. Това каза Петър Волгин по БНР.
Разбира се, шампиони в това отношение са политиците от РъБъ, които са убедени, че денят им е минал напразно, ако не са произнесли въпросната дума поне десетина пъти в няколкото си медийни или парламентарни изяви. Щеше да бъде чудесно, ако политиците, нарекли себе си реформатори, не се ограничаваха само с думите, а вършеха и неща в посока на истински промени в политическия ни живот. Всъщност те съвсем не седят със скръстени ръце. Доста са активни. Само че активността им е насочена не към някакви големи промени, а към заемането на апетитните места в държавните структури. Ето това е смисълът на реформата според реформаторите - да бъдат изметени/изразът е на Радан Кънев/ едни хора от местата им, за да седнат именно те на въпросните места.Не остана държавно дружество, не остана борд, в който да не е назначен някой реформатор. Тази практика, разбира се, не е патент на въпросната коалиция. Всички партии, когато се доберат до властта, правят същото. Само че при реформаторите това безпардонно кадруване е особено дразнещо, защото именно те ни проглушиха ушите с приказките си за "морал, честност и себераздаване в името на европейското бъдеще на България". Те напоително ни обясняваха как са готови да дадат дори и живота си, само и само да бъдел разграден "Моделът Кой" и България да станела държава, където законът е над всичко.
