Бащата на убитата Вероника получи подаръка й за рождения му ден. Трайчо Трайков не можа да се побере от мъка и се разрида безутешно пред камерата на НТВ. Двамата родители са съсипани. Те разказаха за ужаса, който са изживели, когато са търсили момичето и какво точно се е случило в часовете, в които нищо не са знаели за нея.
Трайчо обясни през сълзи: На 1-ви имах рожден ден и се бяха разбрали тя, баба й и дядо й заедно да пътуват насам за празника. На 28-и съпругата ни започна да звъни. Започнахме да се притесняваме, че нямаше връзка, че е изключен телефона. До 1 часа през нощта й звъняхме през 20 минути. На братовчедка й звъняхме, но тя не си беше там. В 1 часа през нощта тръгнахме, отворихме жилището-празно. Беше си нагласила чантата с багажа и подаръка, който беше за мен. Дрехите, с които работеше, ги нямаше.
И тогава веднага към 3,30 ч. тръгнахме по маршрута, по който се връщаше. Обикаляхме цяла нощ. Завираме се по храсти, под моста. От нея нямаше помен. Питахме на сутринта колегите й как си е тръгнала и те ни казаха, че е било както винаги-пеша, по маршрута. След това отидохме в полицията.
Около 15 минути е пътят й от работа до вкъщи. Много пъти съм й казвал да не се прибира самичка. Къде е убита не можем да кажем . Когато отидох, тя беше извадена, откарана в моргата. Само ми показаха къде е била. Много пъти минах преди това на това място. Помислихме си, че е отвлечена за търговия. Това е възлова точка, която минава към Турция и Румъния. До последно все се надявахме. Прибегнахме към врачки. Но нищо не показа. Ние не бяхме в момента, когато я откриха. Бяхме тогава при врачката.
Поискахме да си я видим в моргата. Още като я видях.... Не може да ни успокои това, че , има задържан. Докато не ми покаже как го е направил, не мога да повярвам. И най-вече защо?! Какви са му причините. Искам точно мястото. За мен не е било там, това място сме го обхождали и денем и нощем. Нагоре всичко е кръв, по главата. На мястото няма кръв. Не съм специалист по медицина. В моргата си я видяхме, цяла нощ си я гледахме. Нищо не са ни казали. Ние не знаем какво да питаме.
Мислехме как да си я приберем, как да си я облечем. Трябваше в последния път да си я изпратим както трябва. С какъв мерак обзаведохме жилището й. А сега направихме друго жилище. То е под земята, в гробницата. В момента тя е в кухина. Сега да отида мога да си я откопая и да си я видя. Но да видя какво... ?! Това дето гледах цяла нощ..едно смазано лице, обезобразено, не е това което не прилича на снимката. Подкрепяме смъртната присъда. Нека и той да почувства това, което ние чувстваме. Да има двама-трима убити за такова престъпление, другите ще помислят дали да го правят. Той в затвора?! А ние плащаме данъци, за да стоят те там като лордове. Ние изнемогваме, а те си живеят. Какво да кажа. Бих го убил, но не така бързо. Публично. Ще отида на делото. Там ще сме. Дано да се молят тези, които имат деца, ако има на кого да се молят...
Нека този , който е убил нея да дойде да убие и мен. Имаме и друга дъщеря, чакаме и бебе. Сега. В края на месеца. Първо внуче. Много беше щастлива, че ще става леля.
