Генерал трябва да бъде началникът на Военното разузнаване. Кашата бе забъркана от сегашния съветник на премиера Аню Ангелов. Камикадзе ще е този, който предаде досиетата на чуждите граждани в Комисята по досиетата. Защо министър Ненчев не уволни всички, които са служили в армията и преди 1991 г. ? Това казва за Фрог ген. Валентин Цанков, бивш аташе по отбраната във Великобритания и САЩ.
Интервю на Красен Бучков
Бригаден генерал Валентин Цанков завършва е заместник-председател на Асоциация на сухопътните войски, с опит във войските, Генералния щаб и МО. Служил е в нашите дипломатически представителства в Атина, Брюксел (НАТО), аташе по отбраната в Лондон и Вашингтон. Бил е член на Българската делегация за преговори за членство в НАТО, директор на дирекция „Отбранителна политика и планиране”-МО, съветник на министъра на отбраната. Полиглот.
- Г-н генерал, как оценявате мотивите, заради които бе уволнен Веселин Иванов като шеф на служба «Военна информация» - че 39% от ръководния състав на службата са назначени преди 1991 г. / защо точно тази година се фиксира/ и че сме нямали оперативна съвместимост с натовските служби?
- Доколкото стана ясно, мотивите в заповедта се различават от тези, които Николай Ненчев оповести пред медиите. Това е срамно. Защо министърът не напише казаното от него като причини в самата заповед? Очевидно има проблем и всичко това не работи в полза на имиджа на армията, който сегашното ръководство практически всеки ден оцапва. За сметка на хората с пагони, разбира се. На 16.07.1991 г. е разформирована Държавна сигурност. Това няма никаква връзка с военното разузнаване. Нито хронологична, нито по отношение на йерархични връзки. Военното разузнаване съществува от 1908 г. и е работило винаги за войската. Там, където му е мястото. А това с липсата на оперативна съвместимост със съответните разузнавателни служби от НАТО си е чиста лъжа и опит за заблуда на обществеността. Аз лично имам впечатления от това сътрудничество от мандатите си като аташе по отбраната в Лондон и Вашингтон. И оценката ми се различава диаметрално от тази на Ненчев. Това е лесно доказуемо. Нека отворят делата с кореспонденцията с партньорските служби и сами ще се уверят.
- Няма военен разузнавач, който да не е убеден, че истинската причина за уволнението на Иванов е това, че службата не е предала в Комисията по досиетата оперативните дела на чуждите граждани. Но Екатерина Бончева казва, че това е лъжа и, че не са предадени и досиета на български граждани, че се укриват.
- Аз също считам, че уволнението на директора на военното разузнаване г-н Веселин Иванов е пряко свързано с отказа му да предаде в Комисията оперативните дела на чуждите граждани, работили за българското военно разузнаване. Всъщност Веселин Иванов няма право да извърши това. Ясно е защо. То противоречи на закона. Бих задал въпрос на госпожа Бончева, която често се пробва в ролята на крайна инстанция във формирането на общественото мнение. Това нейно предположение ли е или има данни за укриването на досиета на български граждани? Това значи ли, че тя по някакъв начин има достъп до «неизпратените» в Комисията дела. Как става това? Това не е ли предмет на членове от Наказателно-процесуалния кодекс и къде е прокуратурата да направи проверка на госпожата? Или понеже е член на Комисията има право да говори каквото си иска?
- Според г-жа Бончева това действие е престъпно. Големият зор за какво е, да се види дали е имало клетвен лист пред СССР и КГБ ли ? Ако тези документи се предадат в комисията, може ли да се каже, че ще бъдат съхранявани надеждно? Кой ще носи отговорност, ако не дай си Боже, бъдат убити или арестувани чужди граждани, сътрудници на службата, в някоя друга държава?
- Това с клетвените листи на разузнавачите пред СССР и КГБ е направо смешно, ако не беше тъжно, като произлязло от устата на член на Комисията. Къде е виждала тя такива листове? Аз, например, не съм подписвал такъв лист, още по-малко с такъв текст. Не са подписвали и мои колеги. Или отново се хвърля някаква приказка в пространството, с надеждата, че някой ще я вземе насериозно. Да, всъщност има такъв контингент, който би повярвал. Но той със сигурност не е от елита на нацията.
Документите, касаещи чужди граждани, нямат място извън Служба «Военна информация». Те следва да се съхраняват по начина, по който е указано в Закона за защита на класифицираната информация. Те са и продължават да бъдат класифицирана информация и нямат място в Комисията по досиетата. Те не са обект на Закона за досиетата и самият интерес към тях ни навежда само на една мисъл - че се допуска възможност с тях да бъде злоупотребено. Може и умишлено. Щом има такава възможност, може да се очаква, че рано или късно с тях ще бъде злоупотребено. Отново за сметка на националната сигурност на България и имиджа й. Тогава кой нормален човек би сътрудничил на нашите служби като знае, че няма никаква гаранция и след време може да бъде осветен? Ако бъде допуснато досиетата да напуснат Военна информация възниква огромен риск, включително и за живота на хората, които са помагали на България. И не е ли нелепо изобщо да убеждаваме точно комисията и да се налага да мотивираме това положение?
- Г-н Веселин Иванов бе назначен за шеф на служба «Военна информация» от генерал Аню Ангелов като министър. Сега той е съветник на премиера Борисов, а министър Ненчев казва, че го уважава. Защо си мълчи по случая съветникът на Бойко Борисов?
- Попитайте самия Аню Ангелов. Интересно е какво е посъветвал премиера по случая. Ако изобщо някой го е питал, по-вероятно е да е действал конюнктурно. Както в почти всички случаи от кариерата си – и като военен, и като политик. Ние добре го познаваме и също така добре помним погрома над армията по негово време. Щетите и днес са твърде осезателни. Тогава бюджетът за отбрана бе намален с 600 млн. лева. Ако това не бе се случило, сега изобщо нямаше да говорим за модернизация. Тя щеше да е приключила и България, щеше да има действително малка, но ефективна и с високи способности армия. Това, разбира се, не се случи. Благодарение и на него.
- Един друг бивш министър на отбраната и бивш посланик на България в НАТО, Бойко Ноев, казва, че идеологизирането на миналото и бъдещето на войската е неморално и вредно. Не се ли отнася това в още по-голяма степен за военното ни разузнаване?
- Така е, вярно е. Именно там е и проблемът. Вместо пълна деидеологизация на службата в името на Родината, се оправи опит войската да се политизира. Хората вече не знаят на кого и защо служат. А отговорът е съвършено прост. Единствено и само на Родината. Но когато в МО дойдат такива като Ненчев, става обратното. Ако си с ГЕРБ и РБ, имаш бъдеще. И тогава мотивацията се срива, личностните, деловите и професионалните качества нямат значение. И хората стават и си отиват. Нищо, че работа в икономиката няма и трудно се оцелява.
- Вие сте служили и преди 1991г. и след това. Били сте аташе по отбраната във Великобритания и Съединените щати, какво бе отношението на генерали и високопоставени шефове от натовските служби към вас, макар да са знаели, че сте били и от другата страна на барикадата по време на Студената война.
- Отношението на тези хора винаги е било подчертано уважително. Гледали са ни с уважение, без високомерие. Особено след като станахме съюзници. Всъщност ние с нищо не им отстъпваме, особено като качество и ефективност. Те го знаеха това и се съобразяваха. Доверието беше пълно. Именно ние, хората с пагони, знаем сега, знаехме и тогава, преди 1991 г., какви са рисковете от една евентуална война и работехме тя да не се случи. Нашите усилия също допринесоха за това.
- Г-н генерал, от ГЕРБ в деловодството на военното разузнаване е внесен Законопроект за военното разузнаване като отделна структура. Може ли да се каже, че вече не се говори и отшумя идеята за обединяване на военното и цивилното разузнаване.
- Да се надяваме, че идеята е изоставена. Изоставена заради непрофесионалните, непрактични и неработещи мотиви за подобно обединяване. Все пак очаквам въпросът да бъде повдигнат по време на дебатите при обсъждането в парламента и се надявам хората с опит, независимо от политическата им принадлежност, да насочат решението в правилната посока.
- Познавате ли полковник Светослав Даскалов, който временно е назначен да ръководи службата? Вече излязоха предположения и имена за нови бъдещи нейни началници. Как ви се струва намерението военното разузнаване да бъде оглавено от човек, който не е бил свързан нито с армията, нито със службата? Не беше ли грешка на Аню Ангелов «свалянето на пагоните» на шефа на службата и оглавяването и от цивилен преди няколко години? Оказва се, че шефът на цивилното разузнаване е генерал, а този на военното- цивилен?
- Да, познавам го. Не знам какви са плановете на ръководството на МО за този офицер. Възможно е той наистина само да изпълнява временно длъжността. Моето мнение е било и то не се е променило с времето, че начело на службата трябва да бъде назначен генерал, с кариера в самата служба. Така никой (като министър Ненчев) няма да може да го освобождава, когато му хрумне, или когато политическата сила, която представлява като министър, му е наредила. Както не веднъж е казвано, казвам го и аз сега, военното разузнаване е вид бойно осигуряване и цивилни началници не са му нужни. А по отношение на сегашното положение – кашата бе забъркана от Аню Ангелов, и освобождаването на директора е следствие от именно тази каша. Отново – по конюнктурни съображения.
- Говори се, че Йордан Бакалов ще оглави военното разузнаване. Ще даде ли той делата на чуждите граждани в комисията по досиетата само с устна заповед на министъра на отбраната? Какво и как един цивилен шеф на службата ще докладва на началника на отбраната обстановката в условия на война или военна операция?
- Първо, надявам се, че все някой в това управление ще се сети, че подобно назначение (ако изобщо се случи) ще бъде недомислено. Нали сме съгласни, че не всеки става за космонавт? Защо тогава да не схванем, че е по-логично и разумно да се издигне офицер от самата служба? Не се иска много задълбочена мисъл. Освен ако целта не е именно да се предадат досиетата на нашите сътрудници, чужди граждани, и затова да се търси камикадзе. В сегашното управление като че ли има достатъчно недотам смислени хора. Така че могат да намерят подходящ. Няма да е трудно.
- И в Министерството на отбраната, и в народното събрание и в Щаба на отбраната има хора, които са служили преди 1991 г. И те ли ще бъдат уволнени? Защо началникът на отбраната и генералите от видовете въоръжени сили не защитят своите колеги?
- Прекрасен въпрос. Благодаря за него. По логиката на министъра именно така следва да се постъпи. Всички, служили преди 1991 г., а те са именно основния команден състав на армията, да бъдат в списъка за уволнение. Нали точно такива са посочените пред медиите мотиви на Ненчев за «лошата кадрова работа» на директора на военното разузнаване? Ами тогава да приложи този иновативен подход в цялата структура на въоръжените сили и да видим каква картина ще се получи. И дали след това ще се ползва от «народната» любов в отбраната.
- Къде е мястото и ролята на президента, парламента и комисиите в него в решение на проблемите на военното разузнаване ?
- По закон всички те имат отношение към военното разузнаване. И е добре консолидирано, в името на националната сигурност да подпомагат собственото си разузнаване, което работи за тях, всъщност. Всякакъв друг подход е погрешен и лишен от логика.
Бригаден генерал Валентин Цанков завършва ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново. Има оперативен курс за работа в Служба „Военна информация” - ГЩ на БА в Москва. Завършва със златен медал В „Г.С. Раковски”. Ппосле завършва Генералщабната академия на Гърция. Допълнителнята му квалификация включва курс в училището на НАТО в Оберамергау в Германия, в Колежа на НАТО в Рим, Европейския център за отбранителни изследвания “Дж. Маршал” в Гармиш-Партенкирхен, Курс за висши ръководни кадри по управление на отбранителните ресурси, Монтерей, Калифорния, САЩ
