Поотделно всички симптоми у него като че ли вече се е проявявали. Всеки си спомня как Ердоган му помогна да се отпусне в едно кресло. Много пъти можеше да се наблюдава колко му е трудно да стои на едно място, как неволно потрепват краката му, когато седи.
Меркел вече е казвала, че у него "не всичко е наред". Камерите не веднъж са „хващали” странния му, ако не и налуден поглед. С подутото му лице всички са вече свикнали и приписват неговата "фантомасност" на ботокса. А влажните очи - на сенилната мокрота.
Грозните кистозни старчески ръце в крайна сметка спряха да се забелязват.
С това, че той винаги се поти като куче, също така всички са свикнали. Въпреки, че преди шест месеца в Милано подмишниците му малко шокираха. Впрочем там той закъсня необичайно дълго за среща с Меркел.
...
Слуховете за онкологично заболяване витаеха и по-рано. Но на 16 март в Санкт Петербург изглежда, че напълно се потвърдиха. След 10-дневна подготовка пред камерите на специално избрани журналисти в креслото прекара 2 минути един неизлечимо болен човек, чиито дни са преброени. Всички признаци се събраха накуп: той не седна, а се свлече надолу, краката му шаваха постоянно, погледът му беше налуден, подутото му лице се запоти, говореше трудно. В очите му се настани някаква неестествено слабост (а под сакото си той очевидно носеше корсет) ...
Нека наричаме нещата с истинските им имена. Това са дългосрочните ефекти от химиотерапията. Което означава прогресивно онкологично заболяване. Съдейки по зоната на дискомфорт, става дума или за лумбалните прешлени, или за червата или стомаха (панкреаса), или за простатата, или за саркома в мускулна тъкан някъде в областта на таза.
До неотдавна заболяването е било под контрол. Било е възможно посредством помощни средства, за да бъде във форма, когато е необходимо (възможно е хроничното закъснение да е било свързано именно с това). Плюс превантивни мерки, които досега все още са се вписвали в графика за международни срещи. Но ето, през март заболяването е излязло извън контрол. В резултат на това се провали срещата в Астана (за първи път!) В продължение на 10 дни са връщали Путин в релси. Всички видяхме резултата.
На 20 март, ако имаме късмет, може отново да видим Путин пред камерите. Традиционната пресконференция, която мимоходом Песков обеща, разбира се, няма да се проведе...
В общи линии, Путин не е толкова жив, както би му се искало и не толкова мъртъв, колкото биха искали онези, чийто живот той заплашва.
Впрочем той скоро ще трябва да се появи такъв, какъвто е. Това не може да не се случи. Този път вече без варианти ...
Владимир Голишев (obozrevatel.com)
превод: Фрогнюз
