Все по-голям става броят на престъпленията, заради които фирмите и неправителствените организации ще носят имуществена отговорност, а глобата ще е гигантска - до 1 млн. лв. във всички случаи без изключение. Това става ясно от внесените от кабинета в парламента промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Административни наказания вече ще се налагат и за представяне на неверни сведения, за да се получат средства от еврофондовете, избягване на данъци в големи размери, фалшифициране на пари, отпускане на кредит на лица, представили неверни сведения, подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, проповядване на расова омраза в медиите, длъжностни престъпления, пише "Сега".
Глобата ще се налага от административен съд по предложение на прокуратурата. Наказателното дело ще се води отделно срещу служител или управител на фирмата, тъй като наказателната отговорност е лична, но повдигането на обвинение ще е достатъчно основание да започне производство за глоба срещу фирмата или неправителствената организация. Санкция обаче може да се наложи и без срещу човек от фирмата да има наказателно разследване и дори когато е изтекла давността за престъплението или заподозреният е починал. С промените се дават още по-големи възможности за налагане на глоби. Новите текстове предвиждат това да се прави даже ако заподозреният признае вина и се споразумее с прокуратурата, или когато разследващите предложат той да се размине само с глоба и да не влиза в затвора. Дори депутатският имунитет, който по принцип спира наказателното преследване, няма да е пречка на фирма или фондация да се наложи глоба, ако в управителния й съвет има такъв човек. Т.е. конкретният заподозрян не може да бъде разследван, докато парламентът не разреши, но това не пречи на прокуратурата да поиска парична санкция за юридическото лице.
Освен за неверни данни при еврофинансиране глоби ще има и ако се лъже при кандидатстване за кредит от банка. Максималният размер на глобата не може да надвишава 1 млн. лв., но не може и да е по-малък от получената облага. На санкция ще подлежат и фирми, които нямат седалище у нас, ако престъплението е извършено в България. Друго престъпление, което влиза в обхвата на ЗАНН, е длъжностното. Т.е. ако фирма се обогати от престъпление по служба на чиновник, тя също попада под ударите на закона. Държавата да има право да конфискува и непряката облага, която фирмата е получила от незаконно финансиране, предвиждат промените. Става дума за придобитото с въпросната сума. Досега тази възможност се предвиждаше само за пряката облага, т.е. за получената сума.
С приемането на законопроекта санкцията от 5 до 100 хил. лв., ако например не може да се установи размерът на незаконно придобитите пари, ще се завиши до 1 млн. лв. Сроковете за одобрение на европроекти и за възстановяване на вложените средства ще бъдат намалени до 3 месеца, пише в проектозакона за управление на средствата от еврофондовете. Това съобщи Камен Колев от БСК на заседание на подкомисията по усвояване на парите от ЕС. Новият документ се подготвя от вицепремиера Томислав Дончев. Работният му вариант в момента се обсъжда от работодателите. За да се усвояват по-бързо и ефективно евросредствата, от бизнеса предлагат още подаването и отчитането на проектите да става по електронен път, банките да станат междинни звена, помагащи с експертизи, както и парите от схеми, по които няма интерес, да могат да се прехвърлят към други мерки. За да се намалят възможностите за корупция, от БСК предлагат офертите за европроекти да се подават в регистъра на Агенцията на обществени поръчки, а не както досега в офисите на възложителите, както и всички одитни доклади и кореспонденции с ЕС да са публични.
