През 1925 г. група ентусиасти създава организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, главен секретар е виконт Жан д‘Амонвил. През 1927 и 1928 г.
Царският автомобилен клуб успява да преобърне мисленетодори в затънтените Родопи. До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те започват война, като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърляли върху самоходите и чупели машините, пише Наборе.бг
В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. Някои от по-будните обаче бързо схващат, че не могат да вървят срещу новото.
През 1924 г. търговецът Георги Чорбаджиев от Крумовград продава камилите и си купува лимузина. Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.
"Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело "Царско", считало се е за недосегаемо", пише познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за "царски хора".
