Патологията като специфична деформация на характера се среща и в добре уредените общества.
Това каза по БНР психологът Росен Йорданов, който има и опит в работата с криминални казуси по повод зачестилите случаи на убийство с цел грабеж в страната.
Мен ме тревожи повече самото оскотяване, самата морална и нравствена деградация на хората и най-вече разпадът на чисто човешката, емоционалната свързаност, емпатийната свързаност, която обикновено съществува между хората.
Не само в тези случаи, които наблюдаваме напоследък, а и в предишни, винаги ме е удивявало изключителното обезценяване, мизантропското разбиране за човешкия живот. Например в случая с Вероника аз лично се съмнявам, че този човек ще стигне някога до осъзнатост какво е извършил и какво е причинил.
В условията на преход дезинтеграцията на обществото е довела до проявите на битово ниво, които създават антихуманното отношение към човечността, коментира Йорданов. Според него вина има и посланието на политиците, че някой трябва да се грижи за индивида, както и внушението им за безнаказаност и липса на справедливост.
Деградацията на морала, на хуманността, в такива периоди, когато нещата се овълчват, придобиват много грозни размери.
Според мен обществената реакция на искане на най-строги наказания за извършителите е по-скоро израз на нашата безпомощност. Наказанията са най-ефективни, когато са своевременни и адекватни. Хората ще бъдат доволни, когато виждат, че тези, които са извършили определено престъпление, не се разхождат по улиците.
Йорданов оцени положително въвеждането на електронни гривни за проследяване на задържаните под домашен арест и мерките за ограничаване на свободното движение на хора с ефективни присъди.