Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите
стени, свързах защитните съоръжения на шестте царства.
Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в
полето, а жените тъчат.Цин Шъхуан
Първата асоциация с Китай е стената. Дълга, невъзможно да я обходиш с поглед, пък да не говорим пеша. Тя представлява отбранително съоръжение в Северен Китай. Интересно е, че строежът й започва IIIв. пр. Хр.. Време, което е далеч, далеч от раждането на Христос. Процесът на строене спира едва когато Колумб тръгва по пътя към Америка. Но китайската стена не е велика, нито заради размерите си, нито заради загубата на огромни финансови средства. Тя е велика заради смъртта. Стената е отнела от Китай около 10 млн. жители.
Някои от тях затворници, но интересното е, че ако те умрат по време на строежа, на тяхно място идва роднина, който работи, докато не изтече присъдата. Има една легенда, която в известна степен наподобява фолклорния български мотив за вградената невеста, само че в китайския е за младоженец с булка и дете. Той умира по време на работа, или е още жив, но болен, според друг вариант на легендата. Останалите работници го вграждат в стената, за да бъде тя по здрава. Жена му не знае за трагичната съдба и тръгва да го търси, обходила цялата китайска стена и накрая седнала и заронила горчиви сълзи. Тогава на мястото, на което била седнала стената започнала да се тресе и руши. Не знаем колко е вярно това, но е сигурно, че това чудо на човешката ръка е полято и съградено с много кръв. Често, великата китайска стена е наричана „най-голямото гробище в света“.
Великата китайска стена се намира върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на китайската империя. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при застава Дзягюгуан. Много хора, които са я виждали, споделят, че прилича на дълъг дракон. На китайски името й е звънливо "Чанчън" и означава „дълга защитна стена.“
Строежът, и както споменахме, е непрестанен процес на хилядолетна работа, но все пак има императори, които се отличават с всеотдайна работа. Това е император Мин от династията Цин, който построява повече от 5000 км. Материалът за строежа е най-разнообразен: пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите.
Основната й част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м, което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателници и площадки. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
Голямото увлечение по строежа на стената на династия Цин е следствие от атаките на номадските племена.
Изчислено е приблизително колко пръст и други строителни материали са изполвани и цифрата е изключително голяма 240 млн. куб. м. Ако този материал бъде използван за построяването на стена 1 м дебелина и 5 м височина, то тя ще обиколи Земята почти два пъти. Друг интересен факт е че, ако се подредят в линия всички известни стени достигат 56 000 км, които са почти достатъчни да се обиколи два пъти Земята.
Благодарениe на стената търговията процъфтяла - оформил се известният път на коприната. Изобретенията на Китай поели към Западния свят. Компасът, занесен там помогнал на Колумб да открие Америка. От Запад към Китай проникнали ранни форми на Християнство, а също и най-важната за Китай религия – Будизмът.
Но кошмарът на Китай се възродил с раждането на Чингис хан, който бил човекът, обединил варварските племена. Той навлязъл със стохилядна войска, превзел крепостта Джионгуан и превзел Китай. Наследник на Чингис хан бил Кублай хан, владял империя до Европа. По това време Марко Поло посетил Китай и описал видяното. Тогава стената била в руини и той не я споменал в записките си.
Западният свят успял да види Великата китайска стена едва през последните 200 години. Това станало през 1793 г., която английски дипломати, пристигнали в Китай с цел отваряне на търговски пътища. Член от екипажа направил рисунка на стената, която бързо била размножена. Така Западният свят получил първите представи за Великата китайска стена, която днес е посещавана от милиони туристи.
Блага Димитрова
rozali.com
