В лявата партия наяве излязоха дълго замазвани конфликтни точки. В царската формация също лобитата се цепнаха достатъчно ярко, за да се направи географска карта на подводните течения.
Теофан Германов
Скандалите в партиите и постигнатите резултати на евровота породиха условия за преразпределение на съществуващи скрити властови ресурси. Разклащането на видимите властови ресурси, разбира се, произтече от конкретните министерски оставки, главно тази на Румен Овчаров. Невидимите властови позиции, които промените накърниха, се простират много по-надалеч. Част от тях със сигурност миришат на природен газ, други имат дъх на тютюн, трети касаят бъдещи коалиции, редени в тъмни кюшета с червен килим.
На този фон по-незабелязано в управляващите БСП и НДСВ се изменят някои ключови властови позиции. В лявата партия наяве излязоха дълго замазвани конфликтни точки. В НДСВ също лобитата се цепнаха достатъчно ярко, за да се направи географска карта на подводните течения. Краткото вълнение над водата беше овладяно от единствения човек, който може все още да го прави – Симеон Сакскобургготски, чието име до неделя висеше на табелата на жълтата партия.
В шумните събития от последните дни някак си незабелязано остана и паралелното протичане на един много важен (макар и не атрактивен) уставен финт, който вече беше приложен в НДСВ, а всичко сочи, че така ще бъде и в БСП – категоричното разделяне на партийните от правителствените длъжности.
С този финт вече в НДСВ беше сменено поколението в Политическия съвет, където жълтите министри ще имат само съвещателен глас. Сакскобургготски даде и друг интересен знак – на дванадесетте места, които лично определя в новия Политически съвет буквално няма стари лица. Членовете на съвета, които той предложи са преди всичко млади хора на средни управленски постове и от провинцията. Освен пълен контрол на решенията на Политсъвета Симеон Сакскобургготски си осигурява и нещо също много важно – изпращането на досегашните царски лобита в миманса, където те най-много да се хванат за косите, както и стана буквално час-два по-късно, когато министър Даниел Вълчев от юридическото лоби спретна мегаскандал на ексминистър Милен Велчев от юпи-лобито. Вероятно това беше силен намек на царя, че макар и министри, те са все още един вид царедворци, защото без него през 2001 г. нямаше да влязат във властта, а още по-малко – да повторят през 2005 г. Симеон подсигурява за още един етап едноличното си управление в жълтата партия, където министрите и водещите депутати вече се чувстваха като (ако не царе) поне херцози на собствено феодално селище. Друг въпрос е, че изгонвайки част от доскорошните жълти феодали, те набързо смениха посоката на мислене. Ако до вчера те виждаха битието си в добутване като министри и депутати до 2009 г., то днес някои от тях ясно правят сметките си за запазване на постовете в едно евентуално правителство с участието на ГЕРБ.
При БСП също е предстоящо разделянето на партийната от държавната власт. Там то ще има още по-важни последици. Това е исторически въпрос още от времето на Ленин. Лениновата концепция е била, че Той, Вождът на революцията, е премиер (шеф на Народните комисари), председателства и Политбюро, но има и един формален лидер – Генсек, който ръководи партийната администрация. Това е нещо като случая с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Интересната част на историята е, че до смъртта на Ленин техният Цветан Цветанов се е наричал Йосиф Сталин, който с поредица от апаратни трикове за около пет години израства до “Велик вожд” и “Баща на народите”. По-късно всеки опит за “връщане към ленинските норми” е бил съпроводен с разделяне на постовете на премиер и генерален секретар. Поучителното в този исторически урок е, че двата пъти, когато това се прави в СССР и единия път – у нас, винаги партийният лидер, който държи партийната машина и контролира конгреса на партията – един ден става едноличен лидер и духва под опашката на съответния човек, кичещ се със званието “министър-председател” и с претенцията за величие. Така е било при Хрушчов, който надвива Маленков, при Брежнев, който надвива Косигин и при Тодор Живков, който набързо се справя със старите партийни акули, начело с Антон Югов.
Това препускане през историята показва, че традиционно партийната власт, макар и по-непрестижна, е по-силната в крайна сметка. Именно въоръжени с тази историческа справка си струва да се замислим кое е по-важно – реалната власт и финансовите лостове на едно министерстване сега или хипотетичната, но силна власт върху взимането на партийни решения в недалечно бъдеще.
Как биха се развили нещата в БСП след деня, в който се реши разделянето на партийната от държавната власт. От една страна, вероятно ще се проведе тежка битка за място в новото Изпълнително бюро. В една сложна партия като БСП е рисковано извън постоянния изпълнителен орган да останат твърде много хора от твърде разнообразните вътрешни опозиции. Ако Станишев реши да изгради екипно бюро от съмишленици, това ще е полезно за работата му, защото то няма да се занимава с излишни спорове, а с действия за спасяване на положението преди местните избори. Ако обаче, извън него са много от червените устатници, е възможно първо – да пренесат окончателно вътрешните различия в медиите, и второ – да бъдат тласнати към обединение.
Следващото предизвикателство към Станишев ще е удовлетворяването на тези министри, които ще бъдат извън партийната власт в лично качество, но ще държат да имат свой човек (хора) в партийното бюро. Интересно е и това, че с оставането на вече не-министъра Румен Овчаров в ИБ, той постига лек реванш над действащия министър Румен Петков, защото просто ще има време за работа в софийската организация, за изглаждане на имиджа си пред местните структури извън столицата и за налагане на партийни решения.
Голямата борба за място в ИБ на отделните вътрешни опозиции ще идват именно от новата роля на Бюрото. Досега, чрез съвместяването на министерски и партийни постове, левите министри бяха трансмисия на партийната политика в държавата, но и обратното – тушираха партийни недоволства, позовавайки се, че интересите на държавата изискват едно или друго решение. Сега вече Бюрото и министрите са две отделни вселени, които могат да водят обща политика, но могат да водят и отделни такива. И не е изключено напремер Бюрото да вземе решение БСП да иска повишение на пенсиите, а социалният министър от БСП да каже: “Няма”.
Именно чрез тези нови отношения между Бюрото и лявата квота в МС ще се формира и новият облик на вътрешните (идейни и/или личностни) крила в столетницата. Чрез подобно прокарване на политики в Бюрото представители на тези крила ще могат първо – да се легитимират, второ – да се противопоставят на даден недолюбван министър. Пример – досега Илия Божинов водеше частната си анти-Овчаровска вендета чрез критики в медиите и на партийни събрания. Колко по-ефективно би се водила тази му битка, ако лявото крило в БСП чрез ИБ беше успяло да прокара например едно критично решение, с една дума “бламиране”.
На старта в битката за мястото, освободено от левите министри в новото ИБ, неминуемо ще застанат хора от лявото крило, част от самостоятелните бегачи тип Костадин Паскалев или Татяна Дончева, както и новоформилото се анти-ДПС лоби, което вече набира влиятелни членове, но има и база сред редовите партийци.
Освен борбата за място в Бюрото, сега разделянето на партийната от държавната власт има и стратегическо значение. Главното е, че в крайна сметка на следващите парламентарни избори листите ще се редят не в министерствата, а в партийната централа, така че този, който сега избере партийна власт пред държавната си осигурява дългосрочен стратегически достъп до следващите листи. А ако продължи схемата на широките коалиции, и ако БСП бъде и след 2009 г. част от подобна коалиция, то днешното Бюро е пълно с бъдещи министри…
При всички случаи обаче, разделянето на партийната от държавната власт завършва етап от биографията на премиера Станишев. Завършва времето на царуващия лидер и двамата свръхминистри в БСП. Новият Станишев не би бил балансьор между сложните позиции на един или друг Румен. Разделяйки здраво партийната от държавната власт, Станишев става обединител, ръководител и най-вече арбитър на всяка от двете власти и на противоречията между тях. Така той няма да е и зависим от други институции, примерно президентската.
Именно по този дълъг ред от причини в БСП и в НДСВ разделянето на партийната от държавната власт има много по-важно и дългосрочно значение, отколкото публиката (в това число и партийната) му отдава. Това е автентично преразпределение на властовия ресурс и създаване на ново „поколение” от междуличностни и междугрупови отношения, идейни коалиции, конфликти и комбинации.
