Наводненията и природните бедствия от последните месеци ще доведат до загуби за земеделието тази година. Това от една страна се дължи н увеличените разходи за фермерите заради нанесените щети от природните бедствия, а от друга на прогнозите за по-слаба реколта, пише в. „24 часа”.
А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари.
2014 г. беше много тежка година за земеделието в България, но през 2015 г. може и да трябва да се радваме, ако е като миналата, коментира пред вестника Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един. Това ще се отрази и на добивите – например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг.
По-ниските добиви означават и по-малко приходи за фермерите, а именно те са основен играч на пазара на земя, особено при наемането на ниви. Тази година обаче има спад. Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха стопаните, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита.
Експертите коментират, че ситуацията на пазара ще стан ясна в края на годината. Причината е, че фермерите нямат приходи до жътвата, а те са основен участник в покупко-продажбите и затова се смята, че сделките между март и юли са по-малко.
Според Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите може да се очаква умерено намаляване на цените на земеделската земя.
Свен това слабите добиви у нас през миналата година се съчетаха със спад на международните котировки на зърното. Така фермерите бяха ударени от 2 страни - хем имат по-малко количество за продаване, хем и на по-ниски цени, което е най-лошата възможна комбинация. Това съвпада и с въвеждането на забрана за притежаване на земя от дружества, в които има офшорно участие. Преди няколко месеца парламентът прие и сериозни глоби за нарушението - по 100 лв. на декар.
Сумата се утроява, ако нарушението продължава 3 месеца и може да се налага периодично. Всичко това води до предлагане на по-голямо количество земеделска земя, отколкото се търси на пазара в момента. И натискът на цените е надолу.
