Варненци протестираха с плакати "Аз съм Нягол". Хем беше протест, хем потрес от бруталното насилие на охранители, затрили от бой невинен човек в МОЛ. Насилие... В България тази дума отдавна замества думата благоденствие, например. Или нормалност. У нас "Аз съм Шарли" е "Аз съм Нягол", а тероризмът е чисто български, а не вносен ислямски.
Премиерът Борисов не бе при протестиращите. Той не обича протестиращи. Той е по спасителните дейности, които помпат рейтинг. Спасява закъсали в снега. Урежда чисто небе над Иганово след взривовете в складове на ВМЗ "Сопот". Готов е да избави и цяла Европа от диктата на руския газ - чертае схеми и ги подарява на Юнкер. Юнкер е развълнуван. Така казва Борисов, а щом той го казва, значи е вярно.
Борисов строи и магистрали. Това не е новина, но премиерът превзема нови редути в тази област.
В добричкото село Стожер премиерът заявява: "Държавата ще си върне парите, които даде за изплащането на гарантираните депозити в КТБ, и догодина ще строи с тях магистрала "Хемус". Стожерци или стожерчани, както ви е удобно, сигурно са го гледали просълзени, с увиснали ченета - доживяха сребристата асфалтова магистрала да ги свърже и тях със светлото бъдеще. Съветска власт плюс магистрализация - новият Ленин. Така де, като не построихме комунизЪма, що да не построим бойковизЪма? Строителят е налице, утопията също. Гламавата публика - също.
Аз съм Нягол.
Борисов говори убедително, затова хората от Стожер и записващите всяка негова дума репортерки, разбират, че ги е качил на ските доста по-късно. Държавата няма как да си върне парите, които е дала за КТБ, защото тя пари не е давала. Нито стотинка. Дал ги е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Парите в този фонд не са на народа, както упорито внушава премиерът, а на финансовите институции.
Държавата трябва да си върне едни пари - около 1,8 млрд - които наля в ПИБ миналото лято, когато банката бе на ръба. Само че Борисов мълчи, въпреки, че от ПИБ не са върнали и стотинка. Нещо повече, премиерът им прави нов подарък - парк Витоша. Защото премиерът не обича и природозащитниците. КТБ на дръвника, ПИБ - в сектора за подаръци. Така е тук. Тук е както каже Той.
Допреди две-три седмици премиерът играеше ролята на мълчалив и вглъбен в решаването на важни национални проблеми управленец. Тази поза обаче го изнерви до краен предел и той захвърли маската. Използва повода с оставката на вече бившия вътрешен министър Веселин Вучков. Но не самата оставка, а това, че Вучков я подаде без да му целува ръка. Просто му каза, че няма да работи с лица, олицетворяващи модела Кой в МВР и службите. Това вбеси Борисов, който формулира нещата като "ченгеджийски номерца". След което допълни: "Ако считат, че могат по-добра стабилност да излъчат в България, ако си мислят, че някой с приказките те го държали една година, ако са ме държали. Те искаха да ме съсипят, щяха да ме съсипят, държали ме... за шлифера, да речем". Няма нужда от коментар.
Аз съм Нягол.
След това заваля сняг. В два района на страната, но достатъчно. Затрупа хора и селища. И ако за едни това е било трагедия, за медиите - рейтингово бедстие, то за властта си беше чист ПР. Министър Попова яхна снегорин, а премиерът обясни колко кубика дърва ще раздаде като награди за героите, спасявали положението.
Журналята пълнеха хрониките. Една мома го попита, накъде щал поеме след поредния героичен епизод. Той и върна паса: "Най-мразя да ме питат къде отивам. Най-много мразя това да ме питат. И... кога ще се върна". И последва смях. И чувство за мокрота. Знаете как е. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже - и той я гледа - мила, засмена!
Борисов ли го бе казал? Не? Ще го каже, ще го каже...
През това време Нягол бе пребит до смърт от частни гардове. Охранителите са повече от армията и полицията взети заедно. Охраняват ни до смърт. Страхуват ли ви, обича да пита Пеевски. Пеевски, когото ромите обичат.
Пет годишно дете бе убито от бой и натъпкано в куфар. Изгаснал в мъки живот.
Вероника от Велико Торново и тя е мъртва. За нея се погрижиха и извергът, и прокуратурата, и полицията. Кой каквото можа - направи го.
Щангите бяха убити от допинга. За пореден път.
Медиите шумолят: ДПС прегазило ГЕРБ в Сърница. Ама как ще ги прегази, моля ви, като са хванати за ръчичка? Сърница била генерална репетиция за изборите наесен. Така е - и на тях ще са за ръчичка.
Аз съм Нягол, аз съм Нягол...
Свлачища погълнаха къщи и пътища. Дайте пари. Фирмите ги знаете: същите, които ремонтираха "по спешност" железопътни участъци на цени 43 пъти над европейските.
Прокуратурата спи. Борисов мълчи. Това също е убийство - трупът на БДЖ вони.
Някой ще каже: Господ ни наказва. Неее, драги мои. Господ е тук, премиерства втори мандат, както сте забелязали и решава кое е важно и кое - не. Най-важното, разбира се, е синдици да влязат в КТБ. Супер важно! Защото квесторите източвали банката. Ще развалим със стара дата всички сделки с цесии, артикулира изнервен Борисов. Но не казва, че ще развали само цесиите на неправилните хора, а на правилните - Александър Сталийски, Делян Пеевски, Йордан Цонев и пр. с пръст няма да ги пипне. Освен това синдиците ще оценяват, т.е. обезценяват вкусни предприятия, заводи и фирми. Познайте Кой ще ги лапне. Да, Той ще ги лапне. Спомнете си с каква измъчена физиономия Борисов обясни - пак на репортерките-самодиви - колко много обича месо, ама сега постел и това го измъчвало ужасно. Затова зализаният министър Лукарски, като един шеф Манчев разпалва барбекюто. Менюто е повече от сочно: вратна пържолка "Дунарит", флейка "Рубин", тройка шишчета "Петрол"... Мешана скара за десетки милиони.
Аз съм Нягол...
За протокола: Мнозинството, сформирано от Бойко Борисов, управлява със съдействието на Доган, Местан, Пеевски. С бонус – депутатите с неизяснен статус от онова нещо ББЦ, наричащо се вече БДЦ.
За пред света, който не се интересува от нас, ГЕРБ управлява с Реформаторския блок, АБВ и националистите-патриоти.
Какво е сътворил досега този модел на ползу роду? Отговорът декламира с поглед към небето аптекарят-поет от Котел Кольо Колев, изправен до кофпомпа: "Бойко е спасител и месия! Той ще напълни ваш‘та кесия!" Сега, дали нашата, вашата или своята кесия е спорно, но въображението на поетите не е грях.
А Нягол Петров... Нягол Петров е мъртъв, пребит от млади здравеняци по садистичен начин.
Дете лежи мъртво в куфар. Изваждат го свито; патогенезата не е скрила насилието.
КТБ и тя върви към смъртта. Убийците й са живи, здрави, проспериращи и недосегаеми.
Предумишлени, брутални убийства. Някой обича да преджобва трупове.
Г-н Борисов не бива да се присъединява към "Аз съм Нягол". Защото не е и няма да бъде. А Кой е всъщност?
Димитър Попкутуев
