Наблюдавах целия процес по избор на председател на ДАБЧ, но за съжаление това бе един предрешен конкурс, който не работи в посока подобряване имиджа на агенцията, а напротив, коментира за Фрогнюз експертът по политики за българите в чужбина, миграция и интеграция.
интервю на Ана Кочева
- Занимавате се с политиките за и към българите в чужбина и интеграция и Вашата книга, която през 2013 година бе представена в София, Братислава, Виена, Прага и Будапеща - "Модели на интеграция на българите в Средна Европа", сега излиза на руски език, преработено и допълнено издание в престижното немско издателство Lab Lambert Academic Pyblishing. Как се стигна до това издание?
- Интеграцията става все по-важна секторна политика в европейски и световен контекст. Миграционните вълни, катаклизмите, войните, бежанските потоци – всичко това налага движение с една цел – за по-добър, качествен и безопасен начин на живот. Необходимостта на държави като Русия например от преактуализиране на политиките за социализация и адаптация на емигранти от съседните й държави е неминуема.
Когато излезе книгата ми на български език през 2013 г. и имаше представяния в европейските столици, ми направи впечатление, че институциите в тези държави имат нужда да знаят, да се споделя опита за различните модели за интеграция на общностните групи. Интересуваха се как съм стигнала до тези изводи за работещите механизми за интеграция, как биха работили моделите в други обстоятелства и среда и т.н. Виена например като мултикултурна средноевропейска столица има един солиден интеграционен институционален опит, докато други съседни държави още доизграждат административния си капацитет, създават условия за реални адаптационни механизми на различните групи от мигранти в доста динамичната мобилност, в която живеем. Всички тези теми са част от моето изследване, към което прояви интерес с предложение международното издателство, което разпространява публикуваните си книги в САЩ, Европа и Русия в качеството си на асоцииран член на American Booksellers’Association и на Британската Booksellers’Association. Между другото изданието на български език ще бъде представено със съдействието на Фондация Българска Памет сред българската диаспора в Украйна
- А защо сега излиза и на руски книгата?
- Всъщност това беше до известна степен и мой избор. Моите наблюдения и анализи ме наведоха на този избор, защото в Русия темата за интеграцията става все по-актуална, с академичната общност и от Москва, с които поддържам контакт, обсъдих идеята си и така книгата ми вече е факт на руски и има интерес към нея именно на големия руски книжен пазар. За мен това е предизвикателство. Мобилността на хората и миграционните потоци ежедневно от Украйна към Русия налагат много бързи мерки за интеграция, за социализация. Това съответно се случва и когато има информирани решения, за които се надявам тепърва да разбираме. Затова и предложението от това издателство бе именно да избера руски език, защо темата им е актуална.
- Ще има ли представяне на книгата в Русия?
- Имам покана да представя книгата си в Москва на престижно място до края на 2015. Надявам се да се получи събитие, което да събере като академична общност, така и представители на общности, които биха искали да споделят опит в процеса на интеграцията.
- Да не би Симеон Дянков да ви покани в Москва? Вие сте работили кабинета му в Министерски съвет, какво научихте от него?
- Имах шанса да работя с вицепремиера и министъра на финансите Симеон Дянков от 2010 до 2013 г. За мен този опит е важен, работата в динамична среда и с екип от професионалисти ме научаха на повече дисциплинираност. Дянков е личност от друга величина и неговите последни изяви и успехи у нас и в чужбина го доказват. Със сигурност той ще е част от моите специални гости на представянето на книгата ми в Москва.
- Не може да не наблюдавате събитията в Държавната агенция за българите в чужбина? Имаше публично изслушване на кандидатите за председател, от известно време има назначен. Какво е мнението Ви като експерт в областта?
- Политиката за българите в чужбина през последните години придоби обществена чувствителност и поради скандалите за корупция в процеса за даване на гражданство, и поради ред други непремислени или некоординирани решения. А българите в чужбина имат сензорност, която очевидно не се познава, не стават все повече, европейската трудова мобилност вече е част от ежедневието ни, същевременно образуването на диаспори и общности от българи, например в Испания, Великобритания, Германия, Австрия налага други мерки, други адекватни политики от наша страна - за запазването на езика, на културните традиции, за трудовите и социални въпроси и т.н. Но например това, което се акумулира през 2010 година като образователна политика към българите в чужбина от МОН е изключително важно и добре че се продължава, изработи се постановление за статус на т. Нар. съботно-неделни училища и за подкрепата им, национална програма „Роден език и култура зад граница” и др. На ДАБЧ е нужен със сигурност рестарт, нужен е нов екип от експерти, които познават диференцираните проблеми в различните ни общности – там където са официално признато малцинство са един вид, там където е нова емиграция – трудова или студентска, организирана като общност – проблемите и нуждите от държавна подкрепа са съвсем други. Затова диференцираният подход в провеждането на тази политика е ключов и от това, което наблюдавам понастоящем. Наблюдавах публичния дебат за повече прозрачност в избора на председател на агенцията, познавам една голяма част от явилите се лично, работила съм с тях, но накрая сякаш се подиграха с тях. Дано все пак се излезе от патовата ситуация, защо не трябва да се неглижира нито процеса по даване на гражданство, нито проблемите примерно на българската диаспора в Украйна, които търсят подкрепата на държавата ни. В този смисъл – много адекватно и навременно решение бе идеята на премиера Бойко Борисов да се създаде кризисен център към ДАБЧ за проблемите на сънародниците ни в Украйна. Но оттук нататък той трябва да заработи адекватно. Нужно е подобряване в институционалната комуникация и координация по темата за българите в чужбина.
- Вие вече сте на новото поприще. Защо поехте в посока НДК? А българите в чужбина?
- Всеки човек има нужда от време на време да намери своя нов адреналин. Наистина динамиката и новите идеи в НДК ме привлякоха и съм щастлива да работя в екипа на Мирослав Боршош. Ние сме едно ново стратегически важно звено, което приех да оглавя. НДК има голям потенциал, нужна е обаче здрава работа, което ме мотивира, както и екипът, който е от професионалисти от различни области и браншове, е мотивиран. Започнахме да правим интересни проекти и скоро ще видите резултатите, за някои от които впрочем се чу – нова програма за подкрепа на българската литература, нови партньори се привлякоха, подготвяме жанрово разнообразен двадесети Салон на изкуствата, идват международни участия, ще има много изненади през май месец в НДК.
А темата за българите в чужбина трудно може да ме напусне, защото поддържам както академичните си контакти в чужбина, така и участвам в някои проекти - във Виена по тема, свързана с интеграцията и образованието, в Братислава за институционалното измерение и политики в процеса на съхранение на идентичността, езика и др. Имам натрупан доста опит в тази област, освен книгите си, участия в международни проекти и екипи и те сега са ми от полза в работата.
