Нужна е политика, която съзнателно и приоритетно да концентрира многопосочни усилия върху работата с българите зад граница, казва за Frognews.bg председателят на Фондация Българска памет.
Д-р Милен Врабевски е политик и наследник на стар комитски род. Той е учредител на Фондация българска памет и от години работи за възраждане на българщината и за активна национална политика. Тази година Фондацията отново посрещна група бесарабски българчета в родината и направи всичко възможно те да се почувстват едновременно в свои води, но и специални.
интервю на Ана Кочева
- Д-р Врабевски за пореден Фондация Българска памет кани деца от старата диаспора в прародината. какво беше различното в тази среща?
- Идеята на тези срещи е да покажем най-хубавата страна на България и да създадем емоционална връзка с прародината като същевременно представим и възможностите за европейско образование на всички, които пожелаят и повярват и в себе си, и в нас. Това е третата група бесарабски българчета, които посрещаме по своя инициатива в България. Този път имахме възможност да направим предварителен подбор на изявени деца, ученици с отличен успех, участници и призьори в районни и областни олимпиади по български език. За пръв път каним едновременно ученици от Украйна и от Молдова. Надяваме се инициативата за посрещане на 150 бесарабски деца всяка есен да продължи да се случва със същия магнитуд и успеваемост и да се свързва с името на Фондация Българска Памет. Един от основните ни приоритети през изминалата година беше да утвърдим името на фондацията и да изградим добри основи за взаимодействие с държавни институции и неправителствени организации, с които работим около реализирането на нашите цели и идеи, както в България, така и в Молдова и Украйна. 
- Как точно осъществявате двустранното взаимодействие ?
През последните месеци работихме върху създаване на Културно – информационен център за българската общност в АТО Гагаузия, Р. Молдова. В тази насока имахме личното одобрение и уверение за подкрепа от страна на вицепрезидента на Р. България – ген. Ангел Марин. Центърът беше открит официално на 24 октомври в гр. Комрат. Получихме писма в подкрепа на инициативата си от кмета на гр. София - Бойко Борисов и от ректора на Софийска духовна семинария, Величкия епископ Сионий. Сега имаме възможност да поддържаме тесен контакт с българската общност и с училищата и детските градини с български състав и можем да организираме дарения и посещения в България за онези, които желаят да продължат образованието си в българските висши учебни заведения.
- Междувременно Вие също ги посетихте. Какво установихте при посещението си там?
- Да, след откриването на центъра пропътувахме региона за да се запознаем на място с условията на преподаване на български език. Българското самосъзнание в региона се поддържа основно чрез фолклора. Нуждата от актуализирани учебници по български език и литература, с модерна визия и съдържание, е крайно належаща. Впечатлен съм от резултатите, които са постигнати с минимален ресурс и подкрепа от българска страна. Надявам се да излъчим и документален филм, който ще покаже ентусиазма на преподавателите, както и надеждите и очакванията на сънародниците ни от диаспората. Предстои ни много работа и е нужна подкрепа от страна на държавните институции за да се постигне качество и устойчивост на резултатите. За пореден път се убеждавам, че е нужна политика, която съзнателно и приоритетно да концентрира многопосочни усилия върху работата с българите зад граница. Особено с младото поколение, което все повече губи връзката с корените на българското самосъзнание. 
- Впечатляващ е фактът, че осигурихте за децата 5-звездно пребиваване в България. Как се почувстваха те?
- Гранд Хотел Варна наистина предложи чудесни условия за настаняване на нашите гости. Благодарни сме на мениджърския екип и на целия персонал, че за седмица децата успяха да се почувстват наистина специални. Благодарение на тази атмосфера имахме възможност за импровизации, за изненади, за разчупване на рамката на планираната програма. Имаше повече спонтанност, което се отрази добре на общуването ни с децата и техните преподаватели. Освен лекции по българска история, фолклор и традиции, организирахме и занимания с български народни танци с професионални хореографи, които създадоха много емоционална атмосфера. За да не създадем впечатления, че сме отегчили тези млади хора с прекалено натоварена програма, искам да добавя, че забавленията продължаваха всяка вечер в дискотеката на хотела, която работеше само за нашите гости. Надявам се, че сме постигнали добър баланс.
- Това е била без съмнение необходима съпътстваща програма за млади хора? Няма как всичко тя да не им е харесала, а другата част от програмата?
- Най-силни впечатления, както и миналата година, предизвика аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина” във Велико Търново. В рамките на седмичния престой предвидихме екскурзии до Мадара и Преслав и Велико Търново. Приобщаването към актуалното настояще и развитие на България предполага и нужда да се опознае културата и историята на прародината. История на България е предмет, който не се преподава в училищата с български състав в диаспората. Винаги подаряваме илюстрирани енциклопедии на своите гости от Бесарабия. Приятно съм изненадан от някои нови български издания, много добре графично оформени. Поддържането на националното чувство има нужда от адекватна, съвременна образност. 
- А оттук нататък какво е продължението?
- Както през миналата година, около Коледа ще обявим конкурс за есе и рисунка и по време на Великденската ваканция ще поканим финалистите и част от участниците за една седмица в България. Вероятно форматът ще бъде по-малък и ще поставим акцент върху занимания с български език и творческо писане на семинарен принцип. Много е възможно отново да разчитаме на партньорство от страна на Гранд Хотел Варна. В тоя ред на мисли се чувствам задължен за пореден път да изкажа благодарност на г-н Ивайло Константинов, президент на Юнион Ивкони. Благодарни сме, че при всяка наша инициатива имаме възможност да пътуваме безплатно до всяко кътче на България с автобуси, предоставени специално за нашите гости. Добре ще е да срещаме такава последователна и безусловна подкрепа от страна на държавните институции, по отношение на националните приоритети, какъвто безспорно са българите зад граница. Връщам се на предстоящите ни инициативи. Организираме две нови изложби. Едната е посветена на дипломатическите и военни победи на Кан Тервел, неговият държавнически принос за спасяването на Византия от арабското нашествие в началото на VIII в. и отзвукът в Средновековна Европа. Другата изложба е свързана с идеята ни за чествания, посветени на Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело и цивилизационен принос към европейската култура. До края на годината ще организираме и първите по-големи дарения, чрез Културния център на българската общност в Комрат. Предстоят два проекта свързани с археологически разкопки, финансирани от Фондация Българска Памет. Надявам се в най-близко бъдеще да имам повод да разкрия топосите на разкопките при стартиране на проектите.
